И днес отношението към бившия Първи е крайно - “Осанна” или “Разпни го” 

На 5 август 1998 г. умира на 86-годишна възраст бившият председател на Държавния съвет Тодор Живков. Личността и отношението към него все още не са изяснени от българската история, като най-често всичко се обобщава с неоспоримия факт, че той над 30 години е ръководил българската държава.

Отношението към Тодор Живков следва разделителната линия между „сини” и „червени” - тоталното отрицание и носталгията по тоталитарния режим.

Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 г. в Правец. Председател на Държавния съвет на НРБ (1971 г. - 1989 г.). Първи секретар (от 1954 г.) и генерален секретар (1981 г. - 10 ноември 1989 г.) на ЦК на БКП. Председател на МС на НРБ (ноември 1962 г. - юни 1971 г.).

С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).

На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 лв.

На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него. Срещу него са заведени още три дела: Дело № 2 (за фонд "Москва"), Дело № 3 (за раздадени помощи на компартии и държави от Третия свят), Дело № 4 (за "възродителния процес").

Автор е на "Мемоари" (1997 г.).