Отбранителната политика на САЩ е насочена към закупуване на бойна техника

Днес във войните с важен изход побеждават въоръжените дрипльовци, банди и племена. Те воюват не за държавните интереси, а за Бога, честта, трофеите, племенната гордост, жените – всичко това са изконни цели на войната, съществували дълго преди появата на държавата, пише Уилям Линд, директор на Американски консервативен център, в американското издание  "The American Conservative".

 Ако за един час изчезнеха всички американски военни, намиращи се на действителна служба, то как биха се чувствали американците: в голяма опасност, в по-малка безопасност или така, както сега? Отговорът е очевиден -  въоръжените сили на САЩ спят, вместо да воюват. Въоръжените си сили са вече едни труфила – новите рицари на XXI век и нищо друго.

Рицарите в сияйни доспехи са съществували няколко столетия, след като напълно са загубили военното си значение. Фактически доспехите са ставали все по-великолепни и по-скъпи. За какво са били нужни? Заради шоуто. Носили са ги на рицарски турнири – популярна форма на придворни развлечения. Кралете и аристократите са позирали с тях пред художници до XVII век. За публиката понятието “военна мощ” е обозначавало процесия от мъже, облечени в богати доспехи.

В началото на юни именно с такова благородно развлечение от рода на “Седмица на морската пехота” беше удостоен Кливланд в щата Охайо. Всяка година корпусът на морската пехота избира в кой град да проведе мероприятието, и това е голяма чест за града. Морските пехотинци в униформи – всички като за показ – преминаха в парад по Кливланд. Площад Пъблик скуеър се запълни от танкове, артилерийски оръдия и бронирани машини. Над главите с грохот летяха изстребители, а за мощен заглушителен акорд послужи приземяването на десанта на аерогарата. Кливланд хареса морската пехота, а морската пехота хареса Кливланд.

Но морската пехота изгуби в Ливан, Сомалия, Ирак и Афганистан – съдбата на последната война е решена, дори преди да е завършила.

Днес войните с важен изход се водят и печелят от въоръжени дрипльовци, банди и племена. Те воюват не за държавните интереси, а за Бога, честта, трофеите, племенната гордост, за жените – всички тези изконни цели на войната, които са съществували дълго преди появата на държавите. Именно те характеризират четвъртото поколение съвременни войни.

В честна битка американските морски пехотинци биха победили всички. Но това, което наричаме справедлива битка – това е рицарски турнир, танк срещу танка, изстребител срещу изстребителя – устроен там, където може да се заснеме на видео за телевизионните зрители. Разбира се, ние искаме рицарски турнири, та ние сме рицари.

Защо, по дяволите, Америка не желае да воюва?

В САЩ днес се наблюдава нежелание да се задействат въоръжените сили в конфликти зад граница. Причините?  Страх да не понесем загуби, очакване на страшно поражение.

Американската войска започна да открива вратите си за жени. Неотдавна сухопътните войски решиха да позволят на жените да заемат някои длъжности в пехотните батальони. Корпусът на морската пехота разреши на жените да се учат в Школата за пехотни офицери. Нито една държава, за която армията е наистина бойна сила, а не програма за трудова заетост, няма да приема жени в бойните си части. Не стига, че женското присъствие вреди на сплотеността, толкова жизнено важна за бойната ефективност: в боя мъжете, вместо да изпълняват поставените задачи, ще защитават жените.

Почти пълната ориентация на отбранителната политика на САЩ е насочена за закупуване на бойна техника и това доказва неадекватността на въоръжените ни сили, продължава консервативното американско издание.

През 80-те години се казваше “Главното, което е нужно за победа в боя – са хората, после идеите, а една след това – техниката”. Но днес в Белия дом приоритет има техниката, после следват хората, а идеите за водене на война дори не фигурират в списъка.

Това е най-яркият признак, че американските въоръжени сили вървят по стъпките на рицарите: отсъствието на реформи. Комитетът по военни реформи заяви, че целта му е реформа без поражения. Но ние изтърпяваме поражение след поражение, а намек за военна реформа няма.

А турнирът в Кливланд беше великолепен. Всички славно се развличаха. Един приятел – военен ми каза: “И за какъв дявол ми дадоха 18 бомбардировача В-2, след като не воюваме с никого?” Аз му отговорих: “Излагай ги на панаирите и вземай такса-вход”.  Май нашата армия не е годна за нищо друго.