Над 50% от сегашните български политици, от сегашните държавни служители на доста високи постове никак не биха искали Илия Павлов да бъде жив - най-вече поради техния неизлечим спомен от личните им взаимоотношения с него, убеден е Димитър Недков

Информационна агенция Sofiautre.bg публикува в пет части обширното интервю, което Валерия Велева прави за списание BIOGRAPH с Димитър Недков. Един масон проговаря пред именитата журналистка и разкрива много от тайните около създателя на "Мултигруп" Илия Павлов, бизнеса, отношенията с политиците и смъртта му. Представяме ви третата част от поредицата, заглавието е на редакцията.

Казваш, че е очаквал смъртта си. Какво се случи в този ден? Ти къде беше в мига на стрелбата?

-Зад вратата, от която той излезе.

И виждаш всичко. Какво се случи пред очите ти?

-Да, видях как той падна.

Какво направи?

-Върнах се да си взема телефона.

Защо? Защо не скочи да видиш как е?

-Защото имаше достатъчно хора. Те го взеха и го сложиха в колата и тръгнаха. Аз знаех накъде тръгват, отидох да си взема телефона и след 15 минути бях в "Пирогов".

Защо охраната не го е спасила в тоя момент? Казват, че е била неправилно подредена. Когато се е отворила вратата, не е имало човек пред него, за да му осигури защитата.

-Първо, няма охрана, която да спаси човек. Ако нещо е решено, то ще се случи, дали сега или по-късно, все ще стане. В този смисъл вината на охраната е субективна. Второ, в случая лоша случайност изигра един чисто човешки фактор. Илия падна мъртъв в краката на едно дете.

Как в краката на едно дете?

-Не искам да казвам за кое дете става въпрос, защото това е изключителна травма за него и семейството му... Когато Илия тръгва да излиза от сградата на корпорацията, тогава едно дете пред него се мъчи да мине през вратата. Но не успява да се справи с чип-картата, която да му отвори. И Илия като грижовен човек се навежда, взима дететето и го пуска първо то да тръгне напред. Тогава се обърква редът на охраната, кой къде да бъде. В момента, в който Илия се изправя на площадката и детето е до него, пък му звънва телефонът - била е Дарина, той вдига телефона и в този момент го заварва изстрелът.

И пада в краката на това дете?

-Да. Много символично и хубаво - може би последното нещо, което е видял преди да издъхне, са били детските очи.

Това дете сигурно е на служител от корпорацията?

-Не искам да отговоря, заради детето.

А случайно ли точно в този момент то излиза?

-Случайно.

Значи Илия пада, охраната го качва веднага в колата и те тръгват към "Пирогов", където и ти...

-Илия е издъхнал в колата.

И ти какво направи, като отиде в "Пирогов"?

- Какво можеш да направиш, занимавах се с журналистите и оттам нататък се занимавах с цялото погребение.

Казвал си ми, че си стоял до трупа му в моргата.

- Ами все някой трябваше да стои. Някой трябваше да свърши тази работа.

Колко време?

- Илия го погребаха на седмия ден. Когато има убийство, процедурата е много дълга.

Защо го пазехте?

- За да не стане като с Луканов, някой да снима трупа му. Беше изключително важно това. Изключително лошо е такива неща да се случат.

В тези 7 дни какво си мислеше? Превърташе ли лентата назад?

- С Илия си говорехме не за бизнес. Аз никога не съм правил бизнес с Илия Павлов, говорили сме си за наука, за изкуство, за приложението им чрез бизнеса, за образователната система. Любимата ни тема беше какво трябва да правим за младите хора, за идващото поколение, за да могат те да направят модерна и силна България. Илия беше убеден, че нашето поколение не е възможно да построи нова България. И правехме следния аналог: Нашето поколение, поколението на прехода, е в състоянието на окървавения Давид, който поради това, че е бил окървавен, е нямал право да построи храма господен. Храмът трябва да бъде построен от владетел, чиито ръце не са оцапани с кръв. Затова Сломон, който води войни, казва: "Аз ще построя храма и няма да изцапам ръцете си с кръв, за да може този храм да има смисъл". Това е една любима моя метафора. Поколението на прехода в България е, метафорично казано, окървавено, грешно.

Кой изкъпа тялото на Илия?

- Аз.

Психически какво ти костваше това?

- Аз имам специално отношение към смъртта. Смятам, че смъртта е началото на живот в по-друго състояние.

Извърши ли някакъв ритуал, масонски ритуал?

- Илия беше масон, и то от оня тип масони, които нищо не знаеха, но се опитваха да разберат философията на масонството. За това изключително много му повлия Америка, не българското масонство. Той повярва в силата му, след като изучи историята на американското масонство и историята на американската държава. Тогава разбра какво нещо е масонството за обществото, за света.

Как го изпратихте?

- Илия си беше изпратен от братството с масонски ритуал, това не е тайна, присъства и баща му.

Бях чула, че след опелото в "Света Неделя" сте затворили църквата и тогава сте извършили ритуала.

- Много се дразня, когато някои, и особено духовни лица, казват: "Те затвориха църквата". Храмът е на всички. Ние изчакахме да мине церемонията, да се спазят всички църковни обичаи, без да се намесваме в тях. И когато всички си тръгнаха, ние просто останахме в "Света Неделя" и извършихме там нашия ритуал. Никой не ни е гонил, никой не ни е забранявал. Масонските ритуали са граждански, светски.

Защо го погребахте в "Арбанаси"?

- Това го реши семейството. Първоначалното намерение на Дарина бе да го кремира и да си го вземе в Америка, но кремацията беше забранена от прокуратурата. И понеже Илия много си обичаше "Арбанаси", семейството прие, че след година там ще се изгради параклисът. Благодарение на самоотвержения труд на братя масони храмът беше изграден. В него е вложена много масонска символика. Полилеят е дар от Върховния съвет на масоните в израз на последна почит, портата е подарък от охраната на Илия, момчетата сами я платиха. В храма има изографисани орли и масонски знаци - мисля, че това на него му харесва.

Ти смяташ, че той го вижда всичко това?

- Ами сигурно, сигурно.

Защо е опят в затворен ковчег?

- Така реши семейството.

Затвореният ковчег и досега подклажда слухове, че той е жив, някъде на хубаво място по света. В последната си книга "Знакът на българина" и ти подклаждаш тази версия.

- С много голям интерес наблюдавам тази ситуация и се опитвам да разбера кое манипулира съзнанието на хората в нашата действителност. Сигурен съм, че над 50% от сегашните български политици, от сегашните държавни служители на доста високи постове никак не биха искали Илия Павлов да бъде жив - най-вече поради техния неизлечим спомен от личните им взаимоотношения с него. Така че този тип хора не са заинтересовани слухът да се окаже верен. Бих могъл да напиша документален роман за това.

Какво имаш предвид?

- Абсолютно отговорно мога да заявя - ето, 9 години след смъртта на Илия Павлов, а "Мултигруп" е навсякъде в държавната система - чрез хората, които са имали взаимоотношения с корпорацията. Това донякъде обяснява какво нещо е била "Мултигруп". Самият Илия много късно започна да си дава реална представа какво е създал, разбира се не сам. И когато осъзна това, тогава започна да съжалява, че не владее механизмите това нещо да започне да се движи напред, да върви в правилната посока, да носи позитивите, неговите лични дивиденти, но да носи и позитиви за обществото, от които всеки да печели.

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ ЧЕТВЪРТАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО НА ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА С ДИМИТЪР НЕДКОВ!