Общественият съвет на “Пловдив 2019” ще трябва да генерира силна идея

Председателят на Общински съвет - Пловдив арх. Илко Николов е роден на 8 декември 1956 г. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, след това - ВИАС, специалност “Архитектура”.

Зам.-председател е на Съюза на архитектите в България, председател на САБ - Дружество Пловдив. Член е на управителния съвет на Бизнес експертен съвет.

В периода 1993-1996 г. е главен архитект на район “Централен“.

Автор e на множество реализирани проекти в областта на общественото и жилищното строителство, търговията и туризма в Пловдив и страната, сред които новият пътнически терминал на летище Пловдив, сградата на ІІ Районно управление на полицията, изграждащият се в момента православен храм “Св. Николай” в район “Западен”, пешеходната зона на Асеновград, детската монорелсова железница в жр “Тракия”, тенис комплекс към стадион “Пловдив” и др.

Носител е на редица награди от международни конкурси. Три пъти е лауреат на наградата “Пловдив” за архитектура” – през 1994, 2002 и 2010 г.

Женен е, има две дъщери.

Арх. Николов, каква е оценката ви за първия политически сезон на Общински съвет – Пловдив?

Това е първи политически сезон за новия Общински съвет, пък и за мен. Оценката би трябвало да идва отвън. Без да страдам от излишна скромност, ще кажа, че аз съм по-скоро доволен от работата на Общинския съвет през тези 9 месеца и половина. Мисля, че в немалка степен успяхме да намалим политическото говорене, политическия театър и да насочим работата по-скоро в посока експертност и професионализъм. За което и аз имам заслуга.

Работата беше доста динамична. Сесиите се провеждаха на две седмици, въпреки пропуските на администрацията, на която трябваше да се даде преходен период, за да възприеме новия стил на работа. Считам, че нещата бяха под контрол, темите - актуални, не  е имало лобистко заиграване, нито политическо, със съвсем малки изключения. Така че бих дал положителна оценка на работата на Общинския съвет за този първи сезон.

Изненада ли ви, че още в началото на структурирането на местния парламент имаше прегрупиране политическите сили?

Не. Независимо, че не съм професионален политик, аз наблюдавам политическите процеси в България и никакви такива ходове не биха могли да бъдат изненада. Виждали сме всякакви конфигурации и комбинации и сме се нагледали на всички възможни варианти. От един момент нататък конфигурирането в пловдивския Общински съвет стана доста трайно и на практика няма промени в основните политически и по-малките групи.

Промените в правилника за работа на Общинския съвет, които бяха направени наскоро, ще подобрят ли работата на съветниците?

Промените в правилника са насочени към по-добра организация на работа. Някои политически сили се опитаха да ги изтълкуват като цензура, като ограничаване на правата и едва ли не като недемократични практики, което въобще не е вярно. В правилника са направени няколко промени. Едната касае броя на изказванията – те са намалени от 7 на 5, което не е никаква драма. Още повече, че на последната сесия темите бяха интересни, имаше по 6, по 7, по 8 изказвания, без никой да ги прекъсва. Все пак това е мярка, чиято цел е да ограничи спекулирането с излишна политическа  реторика по дадена тема.

Следващата промяна касае броя на питанията. Намаляването им  преди всичко е свързано с пестене на време и по-добра организация. Съвсем спокойно две или три или n броя питания могат да бъдат формирани в един текст, да стане един общински съветник и да направи питането. В момента практиката е от една политическа сила да стават например пет човека и да отправят пет отделни питания, с цел всеки да излезе на микрофона, да се представи и да търси политически дивиденти, което от практична гледна точка е пилеене на време. Няма ограничение в броя на питанията, а във вида на тяхното представяне.

Налагаме и по-строг режим на работа – има двама дежурни заместник-председатели, които следят за присъствие в залата, за ползване на мобилни телефони и т.н. Това се прави с цел по-сериозно ангажиране на общинските съветници.

Намалихме времето, през което преписките и предложенията могат да отлежават в комисии – от 1 месец на 5 дни, с възможност за удължение до пет дни.

Намалихме и времето между провеждането на сесията, която винаги е в четвъртък, и изготвянето на дневния ред – вместо в петък предходната седмица, той е готов в понеделник. По този начин се дават още няколко дни на администрацията да работи върху предложенията.

Считам, че тези промени, за мен те не са значителни, са в полза на по-добра организация на работата.

Т.е. върви се към по-голяма експедитивност?

Експедитивност, организираност, експертност, професионализъм – това са нещата, които следя, които са в правомощията ми и към които съм ангажиран като председател на Общински съвет. Политики, групировки, коалиции – това са теми, които не са в прякото ми поле на действие. Идеята е да търся консенсус, да сближавам позиции. 100% от работата минава през комисии, където се върши основната част, а на сесията предложенията идват  подготвени и им се дава необходимата публичност. Така че оперативност и организираност – това са целите и стремежите ми.

Вие сте архитект по професия, което по презумпция означава, че сте творческа личност, а длъжността, която заемате, е административна. Трудно ли ви беше адаптирането от един тип работа към друг?

Не ми е било особено трудно, тъй като професията ми е дала необходимия образователен и  организационен ценз за подобна дейност. Моята професия наистина е творческа, но е по-специфична, защото в нея се съсредоточават много дейности, включително и контрол върху един дълъг процес. Архитектът отговаря за комплексен продукт -  той не прави самостоятелен проект, а конфигурира цялостен и след това контролира реализацията му. Това изисква организационни умения и широк поглед върху нещата. Професията, която упражнявам, ме кара да се чувствам подготвен за администриране. Какво представлява администрирането? Това е добра организация на различни видове дейности в интерес на постигане на определени цели, в случая – да бъдем полезни за гражданите. Т. е. целият административен процес, който извършват общинската администрация и Общинският съвет, са в услуга на жителите на Пловдив.

Бяхте избран за член на Обществения съвет на фондация „Пловдив 2019“. Какви ще са функциите му и каква ще бъде вашата роля в него?

Основните структурни елементи на фондацията са Управителен, Контролен и Обществен съвети. Оттам нататък следват художествените съвети, гражданските комитети, оперативното ръководство, което отговаря за администрирането. Така има още много форми, начини и възможности отделни личности, колективи и неправителствени организации да участват в този процес.

На последната сесия, когато бе гласувано създаването на Обществения съвет, имаше коментари за състава му, колко да бъдат членовете му, кои личности да влязат в него. Споровете бяха защо само 10 човека, а не са 180 или 1000. Това са неща, които тепърва ще се надграждат.

Ако Управителният съвет е двигателят, функциите на Контролния са ясни, то Общественият съвет е структурата, която трябва да инициира идеи и да създава консенсусни взаимоотношения, както и връзки между отделните субекти, дори и между конкурентните градове. Той има голямо поле за изява, защото трябва да бъде онази структура, която ще събира максимално количество данни, за да може от всички възможни информационни масиви да бъде извлечена и генерирана една силна, мотивираща и водеща идея. Всъщност това е и един от критериите за класиране на кандидатите за европейска столица – проектът, с който даден град кандидатства, да бъде уникален, естетичен, да има връзка с останалите структури на Европейския съюз, но и да показва нещо, което до този момент не се е случвало. В контекста на европейската ни идентичност трябва да бъде заложено нещо автентично за конкретния град и съответната култура.

На едно от заседанията на Управителния съвет вие отправихте критики към структурирането на работата. Смятате ли, че трябва да има промяна?

Забележките ми не бяха критикарски, а в насока подобряване на дейността, тъй като програмата и методиката, които бяха представени, бяха мъгляви и прекалено общи, отговорността - доста размита, а структурата не беше правилна. Критиките, които отправих, са по-скоро препоръки, а не упреци „защо, ама как, трябва на всяка цена това да направите“. Всички хора, които участват в процеса, или поне голяма част от тях, са доброволци. Членовете на Управителния съвет, Обществения съвет и Контролния съвет дават своя безвъзмезден труд. Хората са направили нещо, в което е вложен много труд, създадена е база. Амбицията ми е, участвайки в този процес, да дам своя принос за правилното му структуриране и организиране.

Какво е мнението ви като архитект относно идеята за паркинг под Пеещите фонтани?

В сряда (б.а. – 8 август) ще има съвместно заседание на Съюза на архитектите – дружество Пловдив, и Камарата на архитектите. На него професионално ще се обсъжда темата, след което ще излезе по-обстоен и задълбочен анализ.

Лично аз не виждам никакъв проблем с растителността, археологията и опазването на обекта, защото мярката, която се предвижда, е изграждане на едно ниво под съществуващото бетоново корито. Цар Симеоновата градина е паметник на ландшафтното изкуство, но няма как да се нанесат вреди на нещо бетонирано, ако се сложи още едно ниво под него.  

Съмненията и притесненията, че изграждането на паркинг ще наруши екологията, парковата и ландшафтната система, са неоснователни. Уверенията са, че ще бъдат взети всички мерки, включително ще се проучат дърветата и кореновите им системи. Това е много лесно да бъде проследено, защото корените на едно дърво са на 4-5 метраот него. От много дълго време се правят опити за ремонтирането на езерото. Дори миналата година фугите бяха замазани, фонтаните бяха пуснати две седмици, но процепите не бяха запълнени и водата изтече.

Така и така ще се прави ремонт, поне да се използва възможността да бъде както е по света – да има едно ниво за паркиране. Отделен е въпросът за бизнес плана относно начина на експлоатация и евентуалното възвръщане на инвестицията.

Не на последно място остава въпросът за сегашното състояние на езерото. Архитектурата и планировъчната му структура са социалистическо време, когато мащабите бяха много по-крупни. Тогава масово се ходеше на митинги, на Пеещите фонтани… Пловдивчани си спомнят как изглеждаше езерото преди – лодките и елементите на парковото изкуство бяха от друго време, но сегашните материали – облицовката от врачански камък на бетонното корито не е най-доброто постижение на архитектурното творчество. Не искам да обидя арх. Матеев, който е автор на проекта, но това е било модерно за времето си. При всички случаи ще бъде хубаво осъвременяването или възвръщането на блясък, ретро или друг вид третиране на градската среда.

Противници на тази идея биха попитали: “Толкова ли няма други места в Пловдив, та точно един от “белите дробове” на града ще бъде превърнат в паркинг, ще има много автомобили, газове…”?

Автомобилите в никакъв случай няма да са повече отколкото сега паркираните в съседните улици и транзитно преминаващите по ул. “Авксентий Велешки”. По отношение на газовете – те няма как да бъдат повече. По проект вероятно ще има вентилация, която ще изкарва газовете на по-високо ниво. Възможно е това да бъде елемент от комплекса – мачта, комин или въздуховод, с естетическа функция.

Има и други места, но аз по-скоро подкрепям идеята за паркинг под Пеещите фонтани като първа стъпка в насока подземно паркиране.

В другите европейски държави има ли такъв тип решение на проблема с паркирането – езеро с подземен паркинг?

В европейските градове масово под площадните пространства с фонтани, водни огледала и т.н., отдолу има и паркиране. Не считам, че е нещо необичайно.

Може би единственият проблем в Пловдив би била археологията под сегашния пласт?

И за това има европейски примери – излиза археология, тя се експонира на определена територия, независимо че е паркинг. Не би трябвало едното да пречи на другото. И в Пловдив няма технологичен проблем, нито пък от гледна точка на ландшафтната архитектура и озеленяване или с паметниците на културата. Растителните видове, както и ако излезе археология, ще се запазят.