На прага на нова катастрофа сме

От 2007 година започнаха бързите и мощни скокове в цените на храните - твърде болезнено за бедните слоеве от населението, пише американското издание "Time".

Днес, когато сушата в Средния Запад изгаря един от най-важните райони на САЩ по производство на хранителни продукти, трябва да се готвим за нова катастрофа. Цените на царевцата, на соевите и бобови продукти достигнаха рекордни висоти. Вдигат се цените и на пшеницата. Президентът на Световната банка Джим Ким вече предупреди, че ръстът на хранителните стоки може да застави хората да се хранят с по-евтина и по-малко здравословна храна, да спрат децата си от училище. Подобни стъпки могат да имат катастрофални и много продължителни последствия в живота по отношение на социалното, физическото и умственото благополучие на милиони млади хора.

За световната икономика това е лоша новина.

Вече се сблъскахме с всевъзможни прегради в безплодните ни опити да се измъкнем от Великата Рецесия. Безработицата в САЩ и Европа е все така висока. Дълговата криза в еврозоната продължава да се задълбочава. Световните пазари забавят развитието си. Ръстът на цените на хранителните продукти още повече ще засили напрежението. Когато семействата са принудени да харчат повече пари за мляко, хляб и прочие основни хранителни продукти, те вече няма да могат да харчат да дрехи, играчки и обучение. А това ще снижи общия обем от потребителски разходи на населението. Същото може да се превърне в крупен проблем за развитите икономики, където безработицата и без това вече е тежко бреме за финансите на средностатистическото семейство.

Налице са и стратегичски последствия.

Ръстът на цените на хранителните продукти често оказва влияние на инфлацията, а тя може да застави централните банки да повишат лихвените проценти, за да задържат по-нататъшното повишение на цените. А това в края на краищата отново забавя ръста. Всичко гореописано може да се превърне в проблем за развиващия се свят. Доколкото в икономиката на Китай, Индия, Бразилия и прочие страни настъпва “захлаждане” на икономиката, централните банки ще снижат лихвите за стимулиране на ръста. Но ръстът на инфлацията може да изпрати тези усилия в задънена улица, заставяйки ръководителите на централните банки да поддържат лихвите на достатъчна висота, за да контролират инфлацията. Доколкото формиращите се пазари днес играят значителна роля в световното развитие, продължаващият спад, който се наблюдава в Китай, Индия и пр. големи развиващи се страни може да промени към лошо целия свят.

Доколко е вероятна подобна перспектива?

За сега икономистите смятат, че ръстът на цените на хранителните продукти няма да попречи на централната банка на Китай и другите страни да отпуснат инфлацията, за да стабилизират развитието си. Ето какво пише по този повод в юлския си доклад за Китай Capital Economics:

В случай на запазване на ръста при световните цени на хранителни продукти от селското стопанство ще се засилят рисковете за китайската икономика, но това едва ли е бъде решаващ фактор. Общият инфлационен натиск там е слаб, а властите няма да се откажат от политиката си. Народната банка на Китай в миналото предприемаше решителни действия, когат ръстът на цените на храните хвръкваха нагоре. Но това беше някога -  когато китайската и световна икономики бяха силни. Днес ситуацията е различна. Ако китайските власти искат да регулират проблема около ръста на цените на храните, те днес ще използват субсидиране и ще разкрият запасите си, но няма да ожесточат кредитно-паричната си политика.

Някои икономисти говорят същото и за световната икономика. Те се безпокоят за отрицателното въздействие на скорошното увеличение на храните в света. Икономистите от Bank of America Merrill Lynch в последния си доклад заявиха, че забавянето на ръста и прочие фактори ще ограничат въздействието от увеличените цени на храните върху инфлацията, а това, на свой ред, ще ограничи последтвията за световното икономическо развите.

Ценовата паника на пазара на храните показва за пореден път, че ние задължително трябва да инвестираме средства за развитието на селското стопанство в света. Проблемите, с които се сблъскваме днес, са продукт на дългосрочни тенденции, такива като скока на богатството в развиващия се свят, недостига на инвестиции за селскостопанска инфраструктура, малки добиви. Всичко това променя съотношението в световните хранителни пазари, правейки ги по-чувствителни към слабите добиви, към стихийните бедствия.

Така че се гответе: това познато и отвратително чувство на дежавю ще възниква у нас отново и отново. Точно така, както кризите – нова среща със същата позната.