"Архивът на Илия Павлов е разпилян на няколко части. Предполагам, че всеки си е взел това, което му трябва. А личният му архив се държи от съпругата му, от семейството му", разкрива писателят.

"Той вярваше само на хората, които считаше за съмишленици в постигането на по-далечни цели. Беше изключително мнителен човек. При него сляпа вяра нямаше. Умееше да прецени кой човек за кое място става, каква работа ще свърши, какво ще се случи, като се свърши тая работа и ги местеше по щата", казва Димитър Недков. 

Информационна агенция Sofiautre.bg публикува в пет части обширното интервю, което Валерия Велева прави за списание BIOGRAPH с Димитър Недков. Един масон проговаря пред именитата журналистка и разкрива много от тайните около създателя на "Мултигруп" Илия Павлов, бизнеса, отношенията с политиците и смъртта му. Заглавието на тази част е на редакцията на Sofiautre.bg.


SOFIAUTRE.BG ПРЕДСТАВЯ ПОСЛЕДНАТА, ПЕТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО:

ВИЖ ТУК СНИМКИ ОТ ЛИЧНИЯ АРХИВ НА ДИМИТЪР НЕДКОВ И ИЛИЯ ПАВЛОВ!


- А как приемаше факта, че толкова хора го мразят?
- Като нещо нормално. Дълбоко се възмущаваше от откровени лъжи и от неверни, манипулативни неща. Например случката, когато обвиниха "Мултигруп" като мафиотска организация", "организирана престъпност", не му даде мира. Илия положи максимални усилия, похарчи много пари, за да докаже, че това не е така, и да спечели делото срещу агенция "Блумбърг", която разпространи това. И го спечели. Българските политици имат най-голямата вина за това, че са си присвоили правото да определят кой е добър и кой е лош и да формират мнение. Типична родна картинка е следната - пристига нов американски посланик, има десетина лакеи в тая държава, които моментално отиват, излъскват му праговете с една-единствена цел и задача: да казват кой е лош, кой е добър, кой е мафиот и кой с кого си играе. Останалото е лесно.

- А имаше ли мигове, в които той да се чувства като нормален човек?
- Имаше моменти, в които искаше да мисли и да разсъждава. Искаше да отгатне какъв ще бъде светът, за да може да участва в играта. Голямо предизвикателство беше. Казваше: "Да отгатна какво ще се случва в света, за да знам аз каква игра да изиграя, за да участвам в играта".

- Вярваше ли на хората около себе си?
- Вярваше само на хората, които считаше за съмишленици в постигането на по-далечни цели. Беше изключително мнителен човек. При него сляпа вяра нямаше. Умееше да прецени кой човек за кое място става, каква работа ще свърши, какво ще се случи, като се свърши тая работа и ги местеше по щата. Но много малко хора са знаели какво е точно в главата на Илия Павлов.

- А срещите му с политиците документирани ли са по някакъв начин?
- Да, много голяма част от тях са документирани.

- И тази документация се пази?
- Да.

- Кой в момента държи ключа от архива на Илия Павлов?
- О, предполагам, че той е разпилян на няколко части. Предполагам, че всеки си е взел това, което му трябва. А личният му архив се държи от съпругата му, от семейството му.

- Като гледаш в каква ситуация в момета е човечеството, имаш усещането, че нещо много дълбоко сме сгрешили и върху нас се излива Божият гняв?
- Човечеството е изправено пред един Рубикон, в който ще трябва да промени системата на ценности, а не ценностите. В момента всички казват: тежката финансова криза. Не! Тя е само резултат. Кризата на парите, кризата на бизнеса е резултат на много по-тежка криза - кризата на моралните ценности. В последните два века, XIX и XX, в които се разви консуматорската и потребителската култура, където всичко се измерва с пари, се наруши балансът между мъдростта и богатството, между парите и знанието, между думата и банкнотите. Няма как човечеството да не заплати цената на това нарушаване. Ние сме свидетели в момента как в името на спекулативната печалба син е готов да убие баща си, дъщеря да охули майка си, човек да предаде отечеството си в името на някакви пари, без да се замисляме за последствията. Затова човечеството започва да прави най-важната реформа. Жалко е, че в България се обръща внимание на това какво започва да прави модерният западен свят като борба срещу кризата. Мислите си, че създава икономика? Не! В момента целият цивилизован свят се занимава с разсъждения върху това как да промени образователната система.

- Която у нас е в тотален срив?
- В една от книгите ми има сюжет с едно т.нар. кърваво писмо на един баща, който се самоубива точно в черния вторник на 1929 година. Разорен, фалирал, той се самоубива, когато синът му е бил 5-годишен и има рожден ден (това е истински случай). На плика, до който намират кръвта на бащата, е написано само името на детето. Години по-късно синът споделя: "Това се оказа най-важният ми учебник в живота и благодарение на него аз успях да стана един от най-богатите хора в света. Но в това писмо баща ми нито веднъж не е споменал думата "пари". Питат го, какво му е написал. Той казва: "В писмото се говореше за това какво е свободата, какво е братството между хората, какво е чест, какво е достойнство, какво е патриотизъм и най-вече с големи букви беше написано какво е любов". Ето, това ние още не сме го разбрали.

- Няма как да го разбере поколението на юпитата.
- Днешното поколение на юпитата е най-осакатеното, оскотялото поколение, което сме създали самите ние. Всичко се слага в една матричка, на една табличка и се попълва само с някакви цифрички. Само че цифричките никога не показват каква е цената на свободата, каква е цената на любовта, на братството, на патриотизма. За това нещо цифрички няма. Това го има в тефтерчето на Левски, с онази едничка дума "Народе" с четири въпросителни. Няма матрица за него. И още нещо - една нация се цени по отношението си към най-важната категория, която съществува от времето, когато Мойсей е слязъл от планината. Това са учителите във всеки един аспект. Една нация, която не произвежда учители, се обрича на забвение. Защото липсата на учители ще доведе до липсата на ученици, които да бъдат последователи на ценности. И нашето поколение, което не ражда учители, не ражда ученици, е обречено на забрава. Никой няма да се сети за нас, защото ние не се сещаме да почнем да учим младите хора на смислените неща. Най-класическото определение за лидер знаеш ли какво е? Човек, който има последователи.

- В тоя смисъл Христос е лидер. В книгите си казваш, че днешният елит се изчерпва, а не се ражда нов. Какво правим тогава?
- Да, елитът на прехода се изчерпа и това го доказва състоянието на държавата в момента. Не само на държавата, изчерпал се е изцяло политическият модел в света. Свидетели сме на тоталното компрометиране на политическия модел, на партиите. Демокрацията изчерпа своите форми. И ние не сме готови за това.

КРАЙ.