За ЕС не е добре да има бяло петно на картата, което да генерира несигурност

Визитка:

- Г-н Ковачев, как бихте коментирали твърденията, че България се опитва да препъне Македония по пътя на нейната евроинтеграция?

- Оставам с убеждението, че македонците си търсят някакво извинение, че евроинтеграцията им не върви с достатъчно бързи темпове. Но съм напълно убеден, че България в никакъв случай не е причина за това. Аз се надявам властите и медиите в западната ни съседка да не продължават да представят позицията ни за членството им в ЕС като „пречка” или „препъване”.

Напротив, ние винаги сме заявявали нашата пълна подкрепа за присъединяването на всички балкански страни към Евросъюза и смятаме това за единствения начин за преодоляване на негативите от миналото. Надяваме се един ден тези граници, които съществуват в момента между нас, да станат символични.

Нека се запитаме какво искат хората?! Те искат три неща - свобода, сигурност и икономически просперитет. Живеещите на Балканите не искат и не се нуждаят от идеологически полемики и тоталитарен режим.

- Възможно ли е да се получи вакум на Балканите?

- Брюксел има твърда позиция по въпроса за присъединяването на всички страни от така наречените Западни Балкани един ден ще станат част от Европейския съюз, но кога точно ще стане това зависи само от усилията, които полагат съответните правителства. Тук не говорим само за изразяването на някаква проевропейска позиция, но и за конкретни дела, за покриване на критерии и съобразяването с препоръките, давани от европейските институции.

Бих дал пример с Хърватска. Ако преди около 10 години Македония бе по-скорошен кандидат член на ЕС, то към днешна дата може да се каже, че правителството в Хърватска си свърши по-добре работата, заслужи доверието на останалите държави и съвсем скоро ще се присъедини към голямото европейско семейство.

Надяваме се същото да се случи и с останалите страни от Западните Балкани. Но кога ще стане това е въпрос, който трябва да бъде решен от самите страни-кандидатки в зависимост от техния прогрес в провеждането на реформите и от изпълнението на препоръките. За Европейския съюз не е добре да има вакум или бяло петно на картата, което да генерира несигурност, възможности за нелегална емиграция или за други негативни явления, които биха се получили, ако тези страни не се интегрират в Европейския съюз.

- Възможно ли е Брюксел да е много по-критичен в момента към Македония с оглед на кризата в Европа през последната една година? Има ли индикации, че южната ни съседка може да остане извън ЕС, ако не покаже нужния прогрес?

- Има една тенденция към забавяне на разширяването като цяло. Тя идва най-вече от по-старите страни членки, в които се усеща умора от този процес и те определено предпочитат скоростта за обединяването на Европа да бъде намалена. Общоприето е мнението, че капацитетът на ЕС за прием на нови страни не е безкраен. Германия, Франция и някои други страни са на мнение, че трябва да се направи една по-голяма пауза. Ето защо след приема на Хърватска процесът по разширяването ще бъде забавен за определено време.

Смятам обаче, че тази пауза зависи изцяло от страните кандидатки. Ако те покажат голям напредък, спечелят доверието на останалите и се съобразят с всички препоръки, не виждам основание да не бъдат приети, независимо от натрупаната умора и идеята за забавяне на процеса по разширяването. Но засега нито в Македония, нито в Сърбия виждаме сигнали, че те искат да убедят Брюксел в готовността си да са част от Обединена Европа.

- Преди няколко дни Гърция призова Македония да смени правителството си, ако иска да върви по пътя към Европа. Мислите ли, че провокациите в южната ни съседка са дело на местните власти? Не е ли възможно да са дело по-скоро на малка група от крайно националистично настроени хора?

- Не бих искал да се бъркам във вътрешните работи на Македония и да коментирам кое правителство да управлява и кое не. Това е въпрос, който стои пред македонските граждани. Европарламентът наблюдава дали изразената политическа воля се реализира на дела, защото е много лесно да кажеш, че си проевропейски настроен, но да не го показваш с действията си.

Това, което наблюдаваме в западната ни съседка, е, че старите рефлекси са обогатени с нови провокативни краски, които са далеч от европейския дух. Има различни изказвания от техни медии и историци по повод България, които са меко казано странни. Има и едно нежелание от страна на властите да се правят общи чествания на значими и за двете държави дати. Всичко това показва, че те искат да са в ЕС, но само на думи. С действията си те демонстрират точно обратното.

- Вече има индикации, че много скоро ще се появи втори случай, подобен на този със Спаска Митрова, на която Върховният съд на Македония отне родителските права, защото декларирала, че е от български произход. Какво трябва да се направи, за да не се повтаря същият сценарий?

- Естествено ако има още подобни случаи, които ясно показват извършване на дадена несправедливост към човек, деклариращ, че е с българска идентичност, трябва да има ясна реакция от страна на Европейския парламент. Аз много се радвам, че в последната резолюция за напредъка на Македония евродепутатите приеха моето предложение да се обърне сериозно внимание върху дискриминирането на хора с българска идентичност.

Съмнявам се, че случаите със Спаска Митрова и съпругата на Лазар Младенов са единствените. Може би през годините е имало още много подобни дискриминационни действия от страна на работодателите, съда и местните власти, които не са стигали до нас. Аз обаче се надявам те да намаляват и ако все пак има такива, европейските институции да го отчетат в следващия си доклад.

- Има индикации, че Европейският парламент ще разгледа и един друг случай на явна несправедливост - с руската пънк група „Пуси Райът”. Каква според вас ще е позицията на европарламента към случващото се в Русия?

- В момента Европейският парламент е в лятна ваканция, но има отделни реакции на колеги по този случай. Ако има осъдителна присъда за тези момичета, то това отново би било лош сигнал за политическата ситуация в Русия. Нека видим каква ще е присъдата, за да имаме основа, на която да стъпим при обсъждането на инцидента в комисията по външна политика и в пленарната зала на европарламента. Това обаче е пореден случай на погазване на правото да изразиш свободно мнението си по водената политика.

- Русия е желан стратегически партньор. Какви са отношенията на ЕС към случващото се там и доколко остра може да е реакцията на Брюксел?

- Да, Европейският съюз смята Русия за свой стратегически партньор. Брюксел има желание тези отношения да бъдат съхранени на всички нива – политически, икономически, енергийни, културни и т.н. Това обаче не означава, че ще си затваряме очите за състоянието на демокрацията в Русия и това винаги ще е точка в дневния ред на разговорите ни с тази източноевропейска страна.

Освен демокрацията ние обсъждаме с Русия и друг важен въпрос - сигурността. Опитваме се да убедим руските си партньори, че това, което правим за защита на Стария континент от потенциални заплахи, не е насочено срещу тях – говоря за така наречения щит.

За съжаление обаче и тук има среди с рефлекси от миналото, които смятат, че всичко, което прави НАТО или ЕС, е насочено към суверенитета на Русия. Но мисля, че това ще бъде преодоляно с времето, с новото поколение, с влизането в политиката на модерно мислещите хора.

- Липсата на демокрация и невъзможността да изказваш свободно мнението си не е прецедент. Има още един такъв случай, този път в Беларус. Преди дни стана ясно, че шведска ПР агенция е хвърлила около 800 плюшени мечета, призоваващи за по-голяма свобода на словото. Каква е позицията на ЕС по този казус?

- . Само преди няколко дни зам.-председателят на Европейския парламент осъди остро изгонването на шведския посланик от Минск.

Всички ние със съжаление констатираме факта, че Беларус е едно политическо бяло петно в Европа. Това е последната страна с режим, който се определя като диктаторски. Президентът Александър Лукашенко показва по един много брутален начин отношението си към опозиционните дейности в страната. И нещо по-лошо – той използва целия наличен апарат за целта. Много е трудно да изкажеш мнението си в Минск, особено ако то е различно от това на режима.

Еврокомисията и европарламентът многократно са призовавали Беларус към демокрация, но диалогът е сложен.

- Какъв е дневният ред на политиката в Брюксел и доколко той е в унисон с този в София? България добър партньор ли е на ЕС?

- Българската политика е в пълен синхрон с тази, водена от Евросъюза, затова ние си позволяваме да казваме, че и останалите трябва да се стремят към постигането на такъв синхрон на политиките.

Големият европейски проблем, предизвикателството в момента е спазването на общите правила. Приемат се пакети с правила, представителите на държавите ги одобряват и след това на места не ги спазват. Това е голямата драма на Европейския съюз.

За щастие България стриктно се придържа към приетите норми и мерки, не злоупотребяваме със солидарността, която е основната ценност. Защото страните с по-нисък стандарт получават помощ от другите, но те трябва да са отговорни към партньорите си. Когато тази връзка се скъса, се губи доверието. В този смисъл ние трябва да се гордеем, че не сме позволили да злоупотребим с доверието към нас.

- Знак за токова голямо доверие ли е поставената на България задача да осъществи диверсификацията на доставките на природен газ за Европа?

- Освен стабилността ни като партньор, страната ни има ключово географско място, защото чрез нас се прави връзка с Турция. Затова и нашият министър-председател Бойко Борисов многократно подчертава по време на всички срещи на ниво Европейски съюз, че Брюксел трябва да се ангажира много по-сериозно, не само на думи, а и с конкретни дела, в тази посока. Нашето желание е да се договори европейско финансиране, за да се осъществи тази газова връзка и независимост, за която говорим.

Азербайджан и Турция решиха да тръгнат с един самостоятелен проект, който да докара газ до границата с България, оттук нататък проектът ще се нарича „Набуко – Запад” и тепърва по него ще се работи. За България той е много важен, защото няма да сме само транзитна страна, но и чрез тази тръба ние ще получаване газ и няма да сме зависими от един източник на доставки.

В-к "Монитор"