От Хелзинки 1952, през Атланта 1996 до Лондон 2012г.

Тонове мастило се изляха след приключването на 30-те Летни олимпийски игри.

Знайни и незнайни ментори и специалисти се оплакаха от международното положение, конспирацията, масоните и ред други тайнствени и не толкова хора и причини. Мненията са силно поляризирани и варират от "Осанна" до "Разпни го". Типично и по нашенски призовахме към бунт и джихад срещу ръководството на спорта у нас. Виновни са ни Бойко, Стефка, Свилен и дори комшията на етажа. Абе с други думи свръхсекретното целебно биле бе открито на момента. И как иначе. Защо му е на премиера да дава милиони за спорт, след като може да ни ощастливи за Коледа, за да пием две ракии в повече. Очевидно е, че загрижеността за родните атлети е привидна, след като резултатите показват друго. Все пак пред цифрите и Боговете мълчат. 63-ти сме в класирането по медали, редом до страни, които дори и отличниците по география трудно ще открият на картата. Все пак ние сме световна сила и е редно да се подиграваме на босненци и словенци, нищо че после удрят сладките ни ритнитопковци като маче в дирек. Коментираме резултатите, но не четем между редовете. Сякаш пропуснахме да отбележим ежедневните циркове, разигравани от милите ни Кубертеновци в живия ефир на националната телевизия. От екрана се лееха сълзи, сополи и тежки обвинения към другия и държавата. Не се чу дори едно признание за лоша подготовка и зле свършена работа. Всъщост, не е така. Легендата Станка съумя да стовари цялата вина върху своята глава, за разлика от трагикомичните й колеги. А истината е проста. Българският трибагреник изгоря като факел от тлеещите въглени, които все някога бе редно да излязат на повърхността. За съжаление нашего брата има не къса, а по скоро избирателна и мързелива памет. Не обича много да обръща поглед и внимание към детайли в миналото, определящи грозното настояще и очертаващи липсата на бъдеще. Което е изгодно за истинските виновници. Тези, които сега много лаят, но пропускат своето участие в агонията. Защото днес дори и онзи, който ни беше премиер ръси мъдрости и напътствия нищо, че докато баща ми риташе топка по прашните улици, той гледаше свенливо зад перденцето на Волга-та.
Защо се стигна дотук? Как да стигнем поне до дъното, под което се намираме в момента? Универсален лек за тумора с разсейки в българския спорт едва ли може да бъде открит точно сега. Може би след три или шест месеца, когато ще изтрезнеем от тежката мъка. Но пък спокойно може да посочим какво доведе до трагедията. И кои са виновиците. Защото днес е лесно да плюем по силните на деня. А какво свършиха предишните? Помним ли, че финансовият министър на Костов - Муравей Радев, взе седем милиона от спорта и ги вкара нейде из хазната. Така и не даде отчет защо, къде и с каква цел. Но тогава все още бяхме опиянени от горещите американски лета на 94-та и 96-та. Когато "Пеневата чета" разкова световния шампион Германия, а малко по-късно Стефка, Вальо и Дани премазаха конкуренцията в Атланта. Три златни медала, гарнирани с изпуснати поне още толкова. Да не говорим за "Сидни 2000", където вече титлите бяха пет плюс отнет златен медал за Изабела Рифатова. Но млъкни сърце. Спортистите на 90-те ни донесоха радост и гордост, на фона на мизерията, глада, безработицата и хиперинфлацията. Една победа на футболните национали ни подтикваше да забравим, че може би след малко няма какво да сложим на децата си за вечеря. Общо взето разпердушинената държава се крепеше на древния римски постулат, прекрасно знаем кой е той. Но по стар обичай всички - от премиера, до пазача мислихме за днес, какво ще се случи утре - майната му. Защото Стефка, Ицо и Вальо Йорданов са бойци от една друга епоха. Време, в което спортът бе национална политика и елемент от Студената война. Но въпреки това резултатите бяха налице. Както имаше и медали през 90-те. Защото все още брахме плодовете на една отиваща си стройна система в спорта. Защото Бухалов, Стефка и Ицо излязоха от Спортното училище в Пловдив, а не от фермата във Фейсбук. Рушахме и бездействахме чакайки Потопа. И той не закъсня. За който отговорност носим всички. От родителите, които дават рушвети на лекари за фалшиви документи, с които децата им да не играят физическо, до ръководителите. И то не само настоящите. На прицел е Свилен Нейков, но помним ли кой управляваше спорта по времето на Костов? Имената им са Цвятко Барчовски и Симон Спасов.
Първият бе колкото велик баскетболист, толкова анемичен ръководител, който запомнихме с рентиерската дейност, която охотно покровителстваше.
А Спасов пък бе един от първите труженици на евроинтеграцията у нас. Всъщност не съвсем. При неговото властване съумя да източи и отклони кой знае къде над 1 млн. лв. по култовата програма на ЕК "Младеж". В крайна сметка черно на бяло нямахме каквото и да е споразумение с Комисията, което не попречи на Симон да дръпне средства от бюджета за финансиране на някакви бутафорни проекти и инициативи. Хем не успя да се договори с Брюксел, хем изпука кинтите. Малко по-късно този субект бе дори времено изпълняващ шеф на Българския олимпийски комитет. Ортаците му удобно пропуснаха да споменат защо бе уволнен от правителството на НДСВ през 2001-ва? Горепосоченият шедро пилееше пари за фолкпевци от бюджета на ДАМС. Сигурно е очаквал появата на нова олимпийска дисциплина - надпяване на мегдан. Същият предизборно раздаде 400 компютъра на младежкото СДС. По същото време започна Одисеята около ремонта на Националния стадион. И докато сините кхмери се разберат кой колко да излапа, отнесоха царския шут в задника. А днес същите тези демократи се жалват, че парите за  залата, трябвало да идат за пенсии. Отношението на седесарите към спорта се ограничи до изгонването от страната на Майкъл Чорни, тогавашен собственик на футболен клуб "Левски"

Ето така се управляваше спорт през мандата на Костов. Уви, въпреки заканите на Нонка Матова, Светослав Спасов и другите царедворци, че тресавището ще бъде пресушено, стремглавото падение продължи с равномерни темпове. Тогава министър на спорта стана феноменалният Васил Иванов - Лучано. Сладкарският бос, без ценз и образование, заради когото променяхме закони и правилници. Лучано бе фактор в спорта цели осем години. Четири като министър и още четири като председател на ресорната комисия в 40-ото Народно събрание.
През неговия мандат се проведе Олимпиада в задния ни двор. Която очаквахме като златен дъжд в спалнята на Даная. И с право. Преди Игрите в Атина получихме над 4000 запитвания от спортисти, желаещи да проведат подготовката си у нас. Познайте колко дойдоха? Задачка - закачка за домашно. Бяхме добри и гостоприемни, но на празна маса или по-скоро на гол тумбак чифте пищови. По простата причина, че базите ни приличаха на лунен пейзаж, а прочутият Белмекен не бе ремонтиран от падането на Тодор Живков. А колко бяха парите за спорт? 9 милиона при 36 сега. И чакаме медали от израсналото тогава поколение. "Да, ама не". За капак дойде одитът на Сметната палата, който разкри, че Лучано е предоставил подопечен нему имот на фирма, принадлежаща познайте на кого. Ами на съпругата му естествено. Разбира се, срещу смешен наем. Помним, че незаконно басейнът в сградата на Министерството бе превърнат в кафене, а един друг имот, местонахождаващ се в Несебър - в бензиностанция.
Лучано остана в историята и с друго. От 2001 до 2009 неуморно обещаваше, че ще даде имотите на клубовете. Води тежки преговори с Божков през 2005-та, а през 2008-ма подхвана старата песен на нов глас. И в крайна сметка ЦСКА получи "Панчарево" и "Армията" през 2012-та.
Дотук я докараха "жълтите"
И за финал на траурния преглед да сканираме властването на близката до Гоце Весела Лечева.

Впрочем президентът обичаше да демонстрира колко близо е до спорта. Предимно чрез срещи с меко казано съмнителни люде като покойния президент на БК ЦСКА Емил Коен. Обожаваше и да пляска възторжено по волейболните мачове докато кара летния си отпуск във Варна.

През февруари тази година Лечева хвърли в публичното пространство абсурдната теза, че тя е построила новата спортна зала в София. Разбира се, има известна доза истина. На 2 юли 2009г. прави първа копка. Но забележете, този акт предшества с около четири месеца и половина разрешението за строеж, с което СофияУтре разполага. То е издадено на 17.11.2009г. А договорите с ЧЕЗ и "Софийска вода" са сключени съответно през август и октомври 2010г.
Четири дни преди встъпването в длъжност на кабинета "Борисов", Лечева подписва договор с "Главболгарстрой" на стойност близо 108 млн. лв. Две седмици по-късно новото правителство смъква от цената 18 милиона.

Черешката на тортата в управлението на Лечева бе потресаващия допинг скандал преди "Пекин 2008". Днес поне имаме най-накрая лаборатория.

Да не забраввим, че няколко пъти пикаещият във фонтани Румен Петков фъфлеше, че ще доведе у нас "Формула 1". Само не уточни дали под формата на "Плейстейшън", книжка за рисуване или...

Сиреч, намираме се в лодката на Харон, но може и да се върнем от подземното царство. Кога и как е тема на друг коментар.