Християните по целия свят почитат Божията майка, а в текстовете на Корана името й е стпоменато почти толкова пъти, колкото това Мохамед.

Възнасянето на Божията майка на небесата отбелязва християнския свят на 15 август.

Призникът е известен у нас по няколко начина като Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица.

Той се чества еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август, а Македонската православна църква на 28 август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.

Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангели и светци, слиза за душата на Света Богородица.

Тя е погребана в пещера край Гетсимания, а входа й е затворен с камък. Няколко дни по-късно го отварят, за да може да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, но намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".