Изследванията за народната нетърпимост или по-скоро за ниския й праг сред подрастващите са правени през 2011 година, сега народът скача. 

Страхът, че Христо Ботев ще отпадне от учебниците по литература е някак преувеличен на пръв поглед, но дълбоко в интернет пространството стои цяла една рота от недоволни родители.

Препоръка или извод от нациолано проучване, проведено преди година би следвало да доведе най-вече до лични изводи първо родителите, но не и да бъде тълкувано като намеса. Сега срещу насъществуващата заплаха се изправиха родители, готови явно сами да обучават децата си.

Отказвайки да приемат и погълнат точната информация редица граждани, с позиция от два дни в социалната мрежа изразяват себе си и обединяват народа в нова кауза, която може да бъде грешно прочетена.

Само за ден повече от 200 души са се обединили в група "Махнат ли Ботев, махам детето си от училище". И продължава да е чудно - кой и кого е махнал и нещо повече кой и къде съобщи, че нещо ще бъде премахнато от учебниците,  заради проучване на Комисията за защита от дискриминацията. Не на последно място излиза друго безпокойство - къде ще оставим премахнатите деца?

Любопитно е и друго, че някакви хора в социалната мрежа декларират желанието си да освободят невръстните от учебни занятия. Явно предстои бунт и в този бунт децата са поставени като щит или още по-лошо като лимонки, които предстои да се изстрелят от училище към някакво по-добро място, където най-вероятно ще четат.

За целта трябва да има преди всичко цел, към която децата да се насочат, с първа помощ от родителите, които да им помогнат да разберат що е то етническа омраза, що е то кауза и каква е тя.

Защо смут в семейството трябва да жертва цялото обучение, на което и без това много не му е останало?