Това е една от най-опасните професии в света

Днес отбелязваме Международният ден на хуманитарните дейности. На 19 август 2003 г. Серхио Виейра ди Мелу, специалният представител на генералния секретар на ООН за Ирак и 21 негови колеги, бяха убити при нападение с кола бомба, насочено срещу централата на ООН в Багдад.

Това е ден, на който се отдава почит на всички хуманитарни работници, загубили живота си при изпълнение на своите служебни задължения, и на всички, които продължават да поемат рискове, за да облекчат страданията на хората в беда. Бомбеният атентат срещу хотел "Канал", както стана известен по-късно, промени необратимо условията на сигурност, при които действат хуманитарните работници, пише „24 часа“. В миналото те бяха уважавани, а не нападани. Флаговете и емблемите на хуманитарните организации, които обикновено осигуряваха защита за хуманитарните работници, сега ги превръщат в потенциални мишени, посочва изданието.

Хуманитарната дейност е една от най-опасните професии в света. Отвличанията, престрелките и смъртните заплахи са част от характеристиките на работата в места като Судан, Сирия, Сомалия и други, засегнати от конфликти. Хората, които работят в тази несигурна обстановка, все по-често са изложени на риск, докато оказват животоспасяваща помощ на жертвите на войни и бедствия по целия свят.

Очевидно е неприемливо, че те са подложени на тормоз и отвличания и дори биват убивани, докато служат в полза на човечеството. Нападенията над хуманитарни постове са се увеличили тройно през последното десетилетие. Според Организацията на обединените нации от 2011 г. насам са убити 109 хуманитарни работници, други 143 са ранени, а 132 са отвлечени.

Престъпленията срещу невъоръжени цивилни граждани никога не са оправдани. А когато тези престъпления са извършени срещу хора, които са посветили живота си на спасяването на други хора, несправедливостта е още по-явна. Важно обаче е да се помни, че преобладаващата част от тези жертви не са международни хуманитарни работници от западните държави, а такива, които служат в собствените си страни, работейки непосредствено с местното население. Хуманитарната помощ не е запазена област само за Запада, а е повеля със световно измерение. Многобройните жертви сред националните хуманитарни работници са доказателство за това.

През последните 12 месеца Сирия се превърна в арена на убийства. От началото на годината бяха убити шестима хуманитарни работници, като всички те са сирийци. За два случая се твърди, че жертвите, и двете от Сирийския арабски Червен полумесец, са нападнати преднамерено. Както и стрелбата по линейки, използването на болниците за различни от предназначението им цели, артилерийският обстрел на цивилни граждани, това са преки нарушения на международното хуманитарно право.

Безопасността и сигурността на хуманитарните работници са пряко свързани с безопасния достъп до уязвимите групи от населението и непрекъснатото предоставяне на помощ. Насилието срещу хуманитарни работници засяга и тези, на които те помагат. Хиляди хора в уязвимо положение могат да останат без жизненоважна подкрепа, ако предоставянето бъде спряно временно или окончателно поради липса на сигурност.

Хуманитарните принципи и международните правни рамки осигуряват известна степен на официална защита, но само ако се спазват и зачитат. За съжаление условията, в които действат хуманитарните работници, стават все по-опасни с всяка изминала година. Хуманитарните работници допринасят за сближаването на хората по света, като ни напомнят, че сме едно семейство, споделящо едни и същи мечти за мирна планета, на която всички хора могат да живеят в безопасност и с достойнство.

Този ден е и повод да се вгледаме в собствения си живот и да помислим какво още можем да направим, за да помогнем — да протегнем ръка на хората, които преживяват конфликти, бедствия и несгоди.