Американския журналист Чарлз Дуиг изследва силата на навика

Защо палите цигара с кафето? И замисляте ли се, докато сменяте скоростите на колата? Силата на навика е тема на най-новата книга на американския журналист Чарлз Дуиг.

Как започва денят ви? Ставате, обличате се и почти първата ви мисъл е за спасителната чаша кафе и цигарата с нея. Следва досадният работен ден, който често се увенчава с още по-досадното пазаруване в супермаркета, пълен с нужни и ненужни стоки. Прибирате се вкъщи, вечеряте и със сетни сили се добирате до кревата. На следващия ден пак, и пак, и пак… Сякаш се въртите в безкраен монотонен кръг.

Какво всъщност е навикът и как можем да се отучим от вредните си привички - това се опитва да обясни журналистът от "Ню Йорк таймс" Чарлз Дуиг в последната си книга "Силата на навика".

Дуиг описва навиците на човека като кръгове. Всичко започва от някакъв знак или подсещане, определен момент от деня, емоция или място. Те ни подтикват към някакво действие, което всъщност отдавна се е превърнала в рутина. И това действие е т.нар. "награда". С две думи - всъщност се стремим към навика, защото той ни дава усещането за пълноценност, за смисъл на съществуването. Когато получим това усещане, сме възнаградени и щастливи.

За ползите и вредите от стереотипите

Журналистът от "Ню Йорк таймс" разказва за свой навик, от който успял да се освободи. Всеки следобед ходел в кафенето на офиса и похапвал с кафето точно определени бисквитки, докато разговарял с колегите. Но от бисквитките се пълнее, затова Дуиг решил да ги замести с кратка разходка. Или просто да изкара "на сухо" приятния разговор с колегите.

Една от описаните в книгата истории е за наблюдателен майор, който успял да впрегне силата на навика за предотвратяването на безредици. Американският военен забелязал, че мъжете, които се събирали на площада в Багдад, първоначално протестирали съвсем мирно. След това обаче се появявали разносвачи на храни и напитки, демонстрантите хапвали, някой хвърлял бутилка на земята - и настъпвала суматоха, последвана от насилие. Майорът предложил да се забрани на разносвачите на храна да продават на площада и се оказало, че така автоматично се избягват и безредиците, и насилието. Мъжете на площада очевидно били свикнали първо да хапнат, а после да се сбият.

"Ако искаме да противодействаме на навиците, които не харесваме, първо трябва да анализираме какво ни подтиква към съответното действие. Тогава можем да си изградим друг навик, с който да заместим първия", пише Дуиг. И подчертава, че това не е никак лесно, защото навиците ни са много по-силни, отколкото си мислим.

Именно на тази сила разчитат рекламите. Повечето вериги магазини харчат големи суми, за да проучат потребителските навици на клиентите си. Те внимателно анализират кои групи хора в кои дни пазаруват и какво купуват. На базата на информацията на тези групи целево се предлагат тъкмо предпочитаните от тях стоки в съответните дни на възможно най-добрите цени.

С навиците съзнанието функционира по-лесно

Телевизионните реклами са на същия принцип. Те генерират у своите зрители определени нови навици. Рекламите моделират в съзнанието на гледащия образа на „идеалното” – семейство, живот или къща. Зрителят остава с усещането, че рекламираният предмет наистина ще го направи по-щастлив. Затова веднага отива до магазина и си го купува.

Зависими ли сме от навиците си? Ако разбираме как функционират те - не, смята Дуиг. Затова ако искаме да откажем цигарите например е необходимо да осмислим целта, да си отговорим на въпроса защо пушим. Каква „награда” получаваме от това? Дали пушим, защото имаме нужда от никотина, или пък защото така сме свикнали. Много хора просто "закачат" пушенето за някоя друга дейност. Например: цигарата с кафето, или "не мога да пиша, без да пуша", или "алкохолът върви само с цигара". Ако успеем да ги "разкачим", ще се откажем от вредния навик много по-лесно.

Но навиците са и необходимост. "Съзнанието ни ги изработва, за да функционира по-лесно. Ако обмисляме всички стъпки за всяко нещо, което вършим, ще претоварим мозъка си. Затова действията, които повтаряме всеки ден, са се автоматизирали, а мозъкът мисли за друго" - обяснява Дуиг и дава пример с шофьорите, които изобщо не мислят как точно управляват автомобила, всичко става механично.