Според екип от университета на Мелбърн ранната Вселена може да бъде сравнена със замръзваща вода, в която с охлаждането се появяват пукнатини. Учените са изчислили как трябва да бъде разпръсната светлината от тези пукнатини в космоса. Те са убедени, че така ще могат да ги наблюдават. 

Ако се окаже вярна, теорията ще преобърне представите за раждането на Вселената. Сега съществуват две фундаментални, но несъвместими теории, като и двете не обясняват образуването на Вселената. 

От една страна е квантовата механика, която описва физиката на много малки обекти, като молекули, атоми и субатомни частици. От другата страна е теорията за общата относителност, която описва физиката на много големи обекти, като планети, слънчеви системи галактики. 

Вселената сега е много голяма, но при появата си е била малка. Затова двете теории трябва да бъдат обединени за описване на зараждането й. Това се опитва да направи физиката на кондензираната материя, която изучава физическите свойства на материята в нейната кондензирана фаза. 

Според нея Вселената се е появила от квантово взаимодействие на миниатюрни частици. За съжаление те са толкова малки, че не могат да бъдат наблюдавани. Тази теория обаче може да бъде проверена с модел, според който ранната Вселена е приличала на вода без пространствена форма, твърди Джеймс Куач от екипа. При него с охлаждането на Вселената се появяват пукнатини, като тези в замръзващата вода. Някои от тези дефекти може още да са видими, защото светлината и други частици се отразяват от тях. Затова е възможно те да бъдат наблюдавани. 

Подобна теория ще е по-пълна от теорията за Големия взрив, която се основава на теорията за общата относителност на Айнщайн, но не може да обясни самия момент на Големия взрив.