Причината да плъзнат като зараза и у нас хотелските измамниците не е, че българите сме балъци

Слънце, море, коктейли на плажа, спа глезотии и среднощни забавления. И всичко това без пари. Кой би отказал подобна оферта?

Вместо да чакат птиченцето да им кацне на рамото, някои туристи решават сами да оскубят кокошката, още преди да е снесла златните яйца.

Страната ни се напълни с професионални туристи, които прибират с измама хиляди левове от родните хотелиери. Това се ожалиха от бранша в най-големия морски курорт Слънчев бряг. Все по-често посрещаме гости, обгрижваме ги, предлагаме им вкусна храна, слънце и забавления почти без пари. И вместо да са доволни, че са изкарали приказна почивка, ни съдят до дупка и ни скубят крупни суми с измама, разказаха собственици.

Най-често исковете са за счупен крак или ръка. Причините, които изтъквали професионалните далавераджии, били най-различни - от нескопосано поставена плочка в банята, необезопасена душ кабина, та до мнимо пребиване на госта на хотела. Резултатът обаче почти винаги е един и същ - туристът си плаща гипса, а родните хотелиери му връщат парите за медицинските разноски плюс солидна сума отгоре за причинените неудобства. И тъй като не всеки се напива и пребива или пък доброволно се разделя за по месец с някои крайник, професионалистите са измислили и още куп хитринки.

Оплакват се от натравяния с храната, че камериерката им е свила портфейла и бижутата или пък е разляла скъпия им парфюм, че хотелът не отговаря на условията по брошура и търсят компенсации от собствениците. Хотелиерите, които обичайно са обвързани с железни контракти с туроператорите, са принудени да им дават безплатни нощувки, посещения в спа центъра или направо пари на ръка, за да не се стига до съд и да минимизират щетите.

Причината да плъзнат като зараза и у нас хотелските измамниците обаче не е, че българите сме балъци по природа. Още повече че в зората на демокрацията нашенци бяха най-изпечените мошеници по белия свят, които откриваха, че от липсата на табела - "Внимание стълби", могат да изкарат хиляди долари в САЩ. И освен че летяха героично през парапети, кандидатите да сбъднат американската си мечта се мятаха и върху движещи се коли, за да осъдят шофьорите.

Разликата между тези родни откриватели и професионалните туристи обаче е, че първите имаха за движеща сила поговорката - "Сиромах човек - жив дявол". Изпечените измамници пък просто прекарват живота си в лукс и почивки, като преди да приберат пари за обезщетения, им се налага да направят и няколко инвестиции - в почивки, самолетни билети и търсене на екзотични дестинации, в които да пожънат успех.

Защото там все още няма правила. Проблемът с професионалните туристи е същият по целия свят. Но пък страните, в които имат по-голям опит с измамниците, поне донякъде са им хванали цаката. В голяма част от европейските страни например има списъци с туристите тарикати, така че да се ограничат щетите и поне колегите да не пострадат. И там се знае - ударът може да бъде само един. И няма как иначе да е, защото когато осъдиш хотел в една страна за 50-100 евро с измислено обвинение, няма как да очакваш, че ще те приемат с отворени обятия в следващия. Просто вече си търсиш квартири за нощувка или нови приятели, за да отседнеш при тях. И забравяш за хотелите.

У нас все още сме на принципа на щрауса - скриваме главата в пясъка от срам, че някой ни е преметнал и мълчаливо сърбаме попарата, надробена от хитреците. И мрънкаме, че договорите с туроператорите били на чужд език и давали шанс да ни цакат. Все едно някой друг ги е подписвал. И колкото и да искат законови промени хотелиерите няма как това да им реши проблема. Единственият им шанс е да покажат, че са бранш, а не само конкуренти. Защото е ясно, че едно магаре в надбягване няма как да участва. Дори и да си мисли, че само така може да спечели.