Важни евродепутати пристигат в Пловдив (+)

Архив Пловдив

29-08-2012, 11:45

Снимка:

Пресцентър на община Пловдив

Автор:

Диана Бикова

Всичко от Автора

За първи път Комисията по култура, образование и медии към Европейския парламент ще заседава в страна от Източна Европа

На 9 октомври т.г. 9 евродепутати и техните сътрудници пристигат в Пловдив за тридневно изнесено заседание на Комисията по култура, образование и медии в Европейския парламент. Новината бе съобщена от пловдивския евродепутат Емил Стоянов, който е член на комисията. За първи път този орган се събира в източноевропейска страна и събитието ще се случи тук, в Пловдив, каза Стоянов.

В края на септември ще е ясна темата и дневния ред на изнесеното заседание на европолитиците.

За домакинство на важната среща са се борили Франция и Италия. Неразбирателство между двете европейски страни довело до решението България да стане да стане домакин на събитието. Родната поговорка “двама се карат - трети печели” в този случай е изиграла добра роля за страната ни.

Историята на домакинството е почти невероятна. “Представителите на Франция и Италия влязоха в сериозна схватка за домакинството, никой нямаше надмощие, тъй като в комисията има по четирима представители от двете държави. Тогава председателката Дорис Пак от Германия предложи: “Щом не можете да се разберете, аз предлагам Пловдив”. Една испанска евродепутатка каза: “О, аз съм ходила в Пловдив, много е хубаво там”. Разговорът излезе извън депутатския жаргон и премина на битова основа – хубаво ли е; да, много е хубаво; добре, тогава предлагам Пловдив”, разказа Емил Стоянов.

“Това домакинство е уникално, случва се за пръв път и, ако пак се случи, ще е след 25 години, когато на тази маса ще са нашите наследници. Убеден съм, че Пловдив заслужава това домакинство. Трябва да направим отговорна и сериозна организация за провеждане на заседанието и да убедим Европа, че Пловдив е уникален”, допълни  евродепутатът.

В Пловдив ще дойдат много влиятелни личности, което е хубава реклама за града ни. В предварителната програма са предвидени срещи на евродепутатите с кмета инж. Иван Тотев, с вицепрезидента Маргарита Попова и председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии на Народното събрание Даниела Петрова, с министрите на културата Вежди Рашидов и на физическото образование и спорта Свилен Нейков, с ректорите на висшите учебни заведения от града, с неправителствени организации и културни институции.

Идването на важните политици няма пряка връзка с кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019, коментира Емил Стоянов, но домакинството може да даде отражение в положителна посока.

За кмета Иван Тотев събитието е сбъдната мечта, защото още през 2010 г., по време на посещението си в Брюксел, си е пожелал изнесено заседание на Комисията по култура, образование и медии на ЕП да се проведе в Пловдив. Тогава му се е струвало невероятно, тъй като в един мандат има само по едно изнесено заседание годишно, а държавите са 27.

Домакинството е възможност да се презентира и популяризира града ни, категоричен е кметът Тотев.

Комисията по култура, образование и медии на Европейския парламент има по-широк периметър на действие, излизащ извън наименованието й, уточняват от Информационния център на пловдивския евродепутат Емил Стоянов. Освен с разпространението и утвърждаването на европейските културни ценности и издигането на образователните й стандарти, членовете й работят в областта на медийното законодателство, информационната и младежката политика на ЕС, както и по създадената с Лисабонския договор нова политика за спорта.

Една от най-актуалните теми, които са на дневен ред в комисията, е докладът “Установяване на “Хоризонт 2020” – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014-2020 г.). По него Емил Стоянов, който е единственият българин, член на комисията, внесе през юли 2012 г. ключово изменение, целящо бъдещата рамкова програма да предвижда мерки за намаляване на разликите в заплащането на българските учени, участващи в международни проекти, финансирани от Европейския съюз. Според досегашните методи на изчисление, се получават разлики от над 10 пъти между възнаграждението на българските изследователи и западноевропейските им колеги.