Трагедията от Бургас през погледа на една медицинска сестра

Архив София

29-08-2012, 18:00

Снимка:

Велина Савова

Автор:

СофияУтре

Всичко от Автора

И към момента Костадинка работи във Втора хирургия на МБАЛ. Казва, че никога няма да забрави случилото се и се моли се адът от 18-ти юли да не се повтаря.

Близките на жервите от атентата не са единствените, които днес си спомниха ужаса от 18-ти юли. Плътно до тях бе и Костадинка Коен, една от сестрите от Втора хирургия на МБАЛ-Бургас, която е била на смяна в болницата тогава.

"Бях втора смяна на работа, някъде около 18 часа започнаха да идват сигнали, че е станала катастрофа. След това вече казаха, че е атентат, по-късно започнаха да пристигат линейките. Всъщност моето работно време свършваше в 19.30 ч, но ме помолиха да остана и да поема нощната смяна, защото имаше нужда от преводач и от работна ръка. В нашето отделение постъпиха 3 ранени жени, едната беше Натали, Раймут  и Анат, двете бяха по-леко ранени. Раймут беше със счупени ребра, Анат бе с рани по лицето и с пукнати тъпънчета. Беше по-тежко ранена, имаше травми по гръбначния стълб, имаше болки, кракът й беше навехнат, също тъпънчето на дясното ухо беше пукнато.

Тя беше и в най-голям шок, защото неможеше да открие съпруга си. Търсила го навсякъде, аз не успях да намеря сили да й кажа, че вече не е жив. Цяла нощ им помагах, превеждах им. Около полунощ пристигнаха и израелските лекари, беше много напрегнато, сърцераздирателно...", разказва Костадинка за БургасУтре. Дава личният си телефон на пострадалите, за да се свържат със своите близки.

"Започнаха да звънят на семействата си, за да разговарят с тях.  След това непрекъснато, през цялата нощ звъняха техни близки, търсеха информация за състоянието им", продължава разказа Костадинка.

Медицинската сестра е била от изключителна полза, не само за медиците от българска страна, но и за самите пострадали. От атентата насам тя поддържа връзка с тях. Чуват се всяка седмица. "Чувствам ги като свои близки", казва Костадинка.

Допълва, че е живяла и работела в Израел. Там се и омъжва. "През 2000 г. заминах да работя в Израел, бях на трудов договор. Гледах възрастни хора. След известно време се омъжих. По ирония на съдбата обаче се разведох и отново се върнах в България. Отидох там, не знаех една дума. Научих езика много бързо", продължава медицинската сестра.

И към момента Костадинка работи във Втора хирургия на МБАЛ. Казва, че никога няма да забрави случилото се и се моли се адът от 18-ти юли да не се повтаря.