Трагедията от 18-ти юли през погледа на една медицинска сестра

Архив Бургас

29-08-2012, 14:21

Снимка:

Велина Савова

Автор:

Велина Савова

Всичко от Автора

Някъде около 18 часа започнаха да идват сигнали, че е станала катастрофа. След това вече казаха, че има атентат на летището, минути по-късно започнаха да пристигат и линейките. Останах, за да помогна и защото знаех езика.

Близките на жервите от атентата не са единствените, които днес си спомниха ужаса от 18-ти юли. Плътно до тях бе и Костадинка Коен, една от сестрите от Втора хирургия на МБАЛ-Бургас, която е била на смяна в болницата тогава.

"Бях втора смяна на работа, някъде около 18 часа започнаха да идват сигнали, че е станала катастрофа. След това вече казаха, че е атентат, по-късно започнаха да пристигат линейките. Всъщност моето работно време свършваше в 19.30 ч, но ме помолиха да остана и да поема нощната смяна, защото имаше нужда от преводач, и от работна ръка. В нашето отделение постъпиха 3 ранени жени, едната беше Натали, Раймут  и Анат, двете бяха по-леко ранени. Раймут беше със счупени ребра, Анат бе с рани по лицето и с пукнати тъпънчета. Беше по-тежко ранена, имаше травми по гръбначния стълб, имаше болки, кракът й беше навехнат, също тъпънчето на дясното ухо беше пукнато.

Тя беше и в най-голям шок, защото неможеше да открие съпруга си. Търсила го навсякъде, аз не успях да намеря сили да й кажа, че вече не е жив. Цяла нощ им помагах, превеждах им. Около полунощ пристигнаха и израелските лекари, беше много напрегнато, сърцераздирателно...", разказва Костадинка. Дава личният си телефон на пострадалите, за да се свържат със своите близки.

"Започнаха да звънят на семействата си, за да разговарят с тях.  След това непрекъснато, през цялата нощ звъняха техни близки, търсеха информация за състоянието им", продължава разказа Костадинка.

Медицинската сестра е била от изключителна полза, не само за медиците от българска страна, но и за самите пострадали. От атентата насам тя поддържа връзка с тях. Чуват се всяка седмица. "Чувствам ги като свои близки", казва Костадинка. Допълва, че е живяла и работела в Израел. Там се и омъжва. "През 2000 г. заминах да работя в Израел, бях на трудов договор. Гледах възрастни хора. След известно време се омъжих. По ирония на съдбата обаче се разведох и отново се върнах в България. Отидох там, не знаех една дума. Научих езика много бързо", продължава медицинската сестра. И към момента Костадинка работи във Втора хирургия на МБАЛ. Казва, че никога няма да забрави случилото се и се моли се адът от 18-ти юли да не се повтаря.