Екоактивисти заведоха дело в Комитета за прилагане на Орхуската конвенция на ООН заради презастрояването на Черноморието и планините в България, съобщава в. "Новинар".

Според неправителствената организация "За да остане природа в България" забраната за обжалване на общи и подробни устройствени планове и разрешителни за строеж са в основата на безнаказаното застрояване на части от природата. В закона е упоменато, че такова обжалване може да се прави само от собствениците на съседни на строежа имоти, като това може да се случи единствено при жалене само на подробните устройствени планове.

Въз основа на тези забрани в нормативния акт, съдът отхвърля множеството жалби на инициативни комитети и граждански организации и оставя в сила всички планове за строежи или разрешителни за такива, дори когато съществуват доказателства за нарушение на екозаконодателството.

Екоактивистите посочват като подобен случай приемането през 2007 г. на общия устройствен план за ски център Перелик в Родопите. Той предвижда изграждането на 200 км писти в част от планината, която е включена в европейската мрежа Натура 2000. Планът е отменен едва две години по-късно, след като се стигнало до заплаха от Европейската комисия за завеждане на дело пред европейския съд.

Подобно развитие претърпя и атакуваният в съда общ устройствен план на община Царево, предвиждащ застрояването на крайбрежието на Природен парк Странджа в нарушение на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии.

Орхуската конвенция, приета от Икономическата комисия за Европа на ООН, изисква от всяка държава членка, каквато е и България, да гарантира чрез националните си закони правото на обществото да участва във взимането на управленски решения, които засягат опазването на околната среда, включително чрез обжалването на актове на публичните институции, които нарушават екологичното законодателство, отбелязват природозащитниците.

Растат приходите от концесии на плажове.

Растат приходите от концесиите на морските плажове. През 2011 г. предоставените 60 концесии са вкарали в бюджета над 11,7 млн. лв. За сравнение през 2010 г. постъпленията са с над 2 млн. лв. по-малко и са в размер на около 9.7 млн. лв. Тогава в сила са били 67 концесионни договора. Средствата от концесионна дейност са най-високи в община Варна - 1 664 219,86 лв., и община Несебър - 1 273 169,67 лв., а най-ниски са в община Бяла – 3647,73 лв., и община Аксаково – 4800,60 лв.