Догодина Старият Пловдив ще бъде обновен с пари по “Красива България”, каза в интервю за ПловдивУтре кметът

Иван Тотев е роден на 28.10.1975 година в Пловдив. Завършил е средното си образование в Техникум по транспорт "Гоце Делчев" – Пловдив. Завършва висшето си образование в Технически университет – София, инженер-магистър по "Компютърни системи и технологии". От май 2010 година е магистър по "Публична администрация" към Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Иван Тотев е сред учредителите на Политическа партия ГЕРБ на конгреса от 3.12.2006 година. Член е на Градското ръководство на ПП ГЕРБ - Пловдив.

Кариерата си започва през 1997 година като специалист "Дизайн, оформление и предпечат" в издателска къща.

От 2001 г. до 2004 г. работи като проджект-мениджър в компания за разработване и търговия със софтуер.

От 2004 г. до 2007 г. е директор по техническите въпроси в хотелски комплекс.

През ноември 2007 г. печели мажоритарните избори за кмет на район "Източен" в Пловдив.

От 12.08.2009 г. със заповед на министър-председателя на Република България Бойко Борисов инж. Тотев е назначен за областен управител на област Пловдив.

От октомври 2011 г. Иван Тотев е кмет на Пловдив от ГЕРБ.

Инж. Иван Тотев е семеен, с едно дете.

Г-н Тотев, Пловдив е една малка голяма строителна площадка с всички тези улични ремонти. Доволен ли сте от това, което се прави?

Доволен – не бих казал, защото винаги може и още (смее се). На фона от последните няколко години обаче, реконструкциите, които сега се извършват, наистина са впечатляващи, въпреки че това трябва да е ежегодно за град с мащабите на Пловдив.  На следващата сесия на Общинския съвет (б.а. – на 13 септември) също ще имаме корекция в бюджета, която ще освободи още половин милион за асфалтиране. Не сме решили все още къде ще ги насочим. Общата сума за рехабилитация на пътна инфраструктура тази година ще надхвърли 10 милиона.

Това е впечатляваща сума.

Впечатляващо е наистина, тъй като досега такава голяма сума е била разходвана единствено със заема (б.а. – 50-милионния заем), а ние правим ремонтите с привлечените средства от софийските отпадъци, но не само. Една част от средствата са от дивидентите от търговските дружества, което показва добра работа в някои от тях. Те са реализирали достатъчно добра печалба, която може да бъде насочена и в полза на обществото.

Кои са тези търговски дружества, които можете да похвалите с добра работа?

Основно – здравните заведения, които излязоха с добри резултати.

Бетонният мост е една от важните пътни връзки в града. Какво е състоянието му, прави ли се обследване за безопасността му, ще се прави ли някаква рехабилитация, ремонт…?

В момента нямаме ясен отговор от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за това какво ще бъде бъдещето на Бетонния мост. Има идея това съоръжение да бъде премахнато с оглед на скоростната жп линия и необходимата височина за преминаване на скоростните влакове. Вариантите са няколко, но тъй като нямаме категорично мнение на министерството, Бетонният мост не е предвиден в тазгодишната ни програма.

Всички други съоръжения, които нямат обследвания, през тази година се обследват. Говорим за надлез Скобелева майка, който от есента ще бъде затворен за движение и напролет ще започне неговия ремонт и разширение. В момента върви проектирането.

Тук са и Асеновградският надлез и подпорите, основите на моста при Университета по хранителни технологии… Така че всички съоръжения се проектират и обследват, включително и подлезът на “Гладстон” – той е в много тежко състояние и догодина предвиждаме пълна рехабилитация.

По Голямоконарско шосе тази година ще се работи ли?

Процедурата за Голямоконарско шосе вече е отворена и сме в процес на избор на фирма изпълнител за проектиране на 4-лентов скоростен път. Със сигурност от следващата година там ще строим поетапно, като го разделяме на два етапа. Първият етап ще е в рамките на съществуващия габарит, при което няма да е необходимо отчуждаване на имоти. Започваме с две ленти и, когато преценим, че е необходимо, ще пристъпим към отчуждаване и разширяване.

Пътни инженери твърдят, че има добри връзки в посока север-юг, но са малко артериите, свързващи районите “Източен” и “Западен”. Аз се сещам само за “Гладстон”. Мисли ли се как да облекчи трафика изток-запад?

Не бих казал, че север-юг има чак толкова много връзки, тъй като основното движение минава по три моста. Ние предвиждаме проектиране на още едно мостово съоръжение, което дублира Железния мост и прави връзка между булевардите “България” и “Копривщица”. Смятаме, че с това съоръжение поне до голяма степен придвижването север-юг ще бъде приведено в нормални показатели.

Що се касае до оста изток-запад, много разчитаме на пробива на Водна палата, което ще даде един скоростен булевард от над 10 километра и ще пресича града с безконфликтни кръстовища на бул. “Марица юг”. Безконфликтно свързване по тангентата изток-запад. Проектантите трябва да предложат решение, като рамката, в която трябва да се разположат, е безконфликтно преминаване на две нива, като те ще предложат и икономически показатели за изграждане на подземни нива или за надземно преминаване. Ще видим кой проект е по-изпълним. По-добрият вероятно ще е подземния, но вероятно ще е и по-скъп.

Вторият проект, по който работим, е завършването на вътрешния ринг, който от южната страна на града стига до пробива на Модър-Царевец. Най-вероятно в следващите месец-два ще обявим неговия старт, говорим много задълбочено с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Също така – проектиране и на връзката между Кукленско шосе и Асеновградско шосе. Там предвиждаме в следващата година да направим технически проект за мостово съоръжение, като тази година правим парцеларните планове и ПУП-овете на зоната, която предхожда проекта. С тези две връзки смятам, че до голяма степен ще “отпушим” посоката изток-запад и ще разтоварим големите кръстовища на бул. “Христо Ботев”.

Лансирахте идея за паркинг под Пеещите фонтани в Цар Симеоновата градина. Правили ли сте проучвания колко средства ще са необходими за този проект?

Направихме не само проучвания за необходимите средства. Направихме също геоложки и хидроложки анализ. Община Пловдив възложи процедура на екип, който извърши предпроектните проучвания. Имаме информация за нивото на подпочвените води там, 4.5 метра са, което позволява без особени трудности да се направи едно ниво подземен паркинг. Имаме предварителни проучвания за стойността, но така или иначе в момента се изготвя технически проект, което ще даде точната цена. Ориентировъчната цена, която се коментира в община Пловдив, е около 1.2 милиона лева, което означава изграждане на подземен паркинг за 183 автомобила. Върху този подземен паркинг ще бъде ситуирано ново водно пространство с фонтани. Езерото ще бъде изградено отново, тъй като в момента коритото и хидроизолацията са компрометирани и не изпълнява своите функции, не се пълни с вода.    

Докладът за възрожденските къщи в Стария град вече е на бюрото ви. Какво пише в него? Трагично ли е състоянието на резервата?

Не бих казал, че е трагично. Имаме няколко случая, в трагично състояние, но имаме добра проектна готовност за голяма част от обектите, което е много добре за нас, тъй като смятаме през следващата година да насочим финансирането по “Красива България” към Стария град. Досега две години поред средствата от “Красива България” бяха насочени към Античен театър и няколко други обекта, сред които детска градина “Космонавт”.

Имаме констатации за няколко имота, основно по ул. “Д-р Стоян Чомаков”, точно преди Небет тепе, по централния пешеходен туристически маршрут на града. Къщите така или иначе ще трябва да бъдат премахнати, защото са пред самосрутване, 

Имаме също така сгради смесена собственост. Именно те създават основен проблем на общината, но е добре, че с държавата вече имаме доста добър диалог и си разпределяме отговорността. Мисля, че заедно ще решим неуредената собственост между държавата и общината.

Наскоро беше приет закон за задължителна застраховка на сгради общинска собственост. Община Пловдив има ли финансова готовност да поеме такива разходи?

Не бих казал, че сумата е малка. За община Пловдив това означава около или малко над 400 000 лева годишно. Така или иначе ние сме задължени да го направим. В момента сме в процес на застраховане както на движимото имущество на община Пловдив, така и недвижимото. Надяваме се да влезе в сила още от есента.

Наскоро министърът на финансите обяви, че Пловдив е на пето място по ръст на задълженията с едни 800 000 лева. Какво е състоянието на общинската хазна?

Прекрасно е (смее се). Миналата седмица получихме информация от Стандард енд Пауърс, които правят анализ на община Пловдив, за това, че ни повишават кредитния рейтинг от ВВ на ВВ+ положителна перспектива. Това ни дава по-добри възможности в преговорите с кредитните институции, ако искаме да финансираме по този начин някои големи проекти през следващата година. Имаме достатъчно средства. Това, което е важно, е, че по всички показатели – данъчни и неданъчни приходи, вървим към преизпълнение до този момент. Някои от параграфите няма да се изпълнят, което е резултат по-скоро на грешен анализ, но това са минимални суми. Другите показатели ще бъдат преизпълнени.

Каква оценка си поставяте за 10-те месеца, откакто започна мандата ви?

Истината е, че много малко от нещата, които искам, не се движат. Почти няма нещо, което съм искал в началото на мандата и да не сме постигнали някакво ниво на изпълнение, това е по-важното. До края на годината има още време. Това, което не е стартирало все още, а много искам, е художественото осветление на централна градска част. Конкурса вече сме го пуснали и се надявам до края на годината да започнем и художественото осветление, и да сложим осветителните стълбове по централната градска част. Общо взето, почти по всичко се работи.