Уви, пак никой не разбра Димитър. Дали наистина сме толкова тъп народ?

Димитър Бербатов отново демонстрира световната си класа.

Във всичко. Направи го по начин, който му гарантира, че след 5-6 години той ще смени Борислав Михайлов. Не Стоичков, не Сираков, не Сираковица. А той! Димитър Бербатов! Митко отново даде да се разбере, че е надживял времето, в което живеем ние. Т.е. минал е отдавна в 21-и век, докато ние май сме спряли в 19-и! Живучкаме си като рая, в най-добрия случай като Иванчохаджипенчовци, чакащи да произнесем поредната си присъда. И щом днес хора като Дякона няма, изкарваме си го на Бербатовците. На Бербатовците като събирателен образ на най-успелите българи. Успели по законен начин, признати от легитимното общество, а не от ъндърграунда. Признати от други, а не от медийните мижитурки, които години наред живееха, лижейки задника на Бербатов, без той да го е искал. Хора, чиито връх в кариерата е да предадат футболния ни Апостол на английските таблоиди. С пресконференцията си Димитър се изсмя над тях. Защото утре няма за кой какво да пратиш, тъй като зад Калотина единствено ги интересува Бербатов. И тогава моралните ни стожери на обществото ще се върнат да си пишат за азисовщината като национален капитал. Защото те са истински медийни Азисовци.
 
Какво толкова каза Митко на прословутата си пресконференция? Само истини. Естествено ще се чувства обиден, че никой не му се е обадил. Трябваше да му звъннат Йордан Лечков, Наско Сираков, Емил Костадинов, Борислав Михайлов, 250 треньори, 340 футболисти, 700 журналисти и два милиона фенове. Трябваше да му звъннат всички онези, които го обвиняваха, че заради него футбол в България няма. Защото след отказа на Димитър са разбрали, че без него футбол в България няма. И да му се извинят!  Днес Митко е всичко хубаво, единственото хубаво нещо в тази игра. Поне за нас. И когато никой не показва, че иска това Нещо в България, нормално е То да се разсърди. Та Наско Сираков се разсърди и бойкотира мача на „Парк де Пренс”, защото Димитър Пенев не го пуснал срещу Австрия, залагайки на Лечков! Трябваше след това шефът на БФС Валентин Михов да връща Сирака в държавния тим, явно усещайки, че обецата на синята осмица ще стане легендарна в Америка. Ами Христо Стоичков? Той и до днес не знае защо се отказа от държавния тим, от България. Но се върна след съвместна акция на президента Петър Стоянов, на Гриша Ганчев, на Христо Бонев, на цялата страна. При това забележете, тогава имахме една дузина феноменални футболисти. А днес имаме само Бербатов. И никой да не го помоли да играе отново за България е престъпление. Престъпление на Борислав Михайлов. Той има да се грижи за едно нещо – националните отбори. И когато не му пука дали Бербатов ще играе, представете си колко му пука въобще за онова, които се случва у нас! Колко му пука на Йордан Лечков, обвинил трите коня, че не дърпат добре каляската. Те поне каляска дърпаха. А сега останаха само някакви мършави кранти, борещи се да измъкнат файтон от блато. Естествено, че е нормално Бербатов да е обиден. Та играещият в италианското село Трентино Казийски лично Бойко Борисов го убеждаваше да не напуска държавния тим. И то при положение, че този отбор може и без Матей, както се видя на Олимпиадата. А Митко иска да го върне само Любо. Е къде му е гаранцията на Бербатов, че утре няма да паднем от Италия и пак да го изкарат най-черния от черните. Все едно досега без него сме били всички!?

С отказа си да се върне в държавния ни тим, благоевградчанинът даде да се разбере, че той не е нито Стоичков, нито Сираков, нито Киряков, нито дори Стилиян, бойкотирали в различни моменти държавния тим. Отказът на Бербатов е доказателството, че този човек има желание един ден да се върне тук и да измете настоящото прогнило управление на футбола ни. Затова днес не иска да му е алиби! Митко в прав текст каза, че се подготвя за нещо значимо. „Чета книги, ставам финансово независим. Гледам какво става, запознавам се с тото, с мафия, с ужасяващи уредени мачове при юношите. Имам известност, постигнал съм я. Имам слава, постигнал съм я”, сподели на няколко пъти Бербатов. И съм сигурен, че това плаши днес родното футболно блато. Защото утре в него ще влезе човек, научен да цени собственото си „Аз”, което е градил десетилетия. Човек, който не можеш да купиш с  5000 лева. Човек, отсега инвестиращ в бъдещето на България чрез своята фондация. От Бербатов се страхуват дори медийните проститутки. Защото утре ще дойде човек, който не го интересува какво пишат за него. Защото ЗНАЕ, че няма за кой друг да пишат. Тъпо ми беше вчера да чета бъртвежите на ямболска шантонерка. Тя тръгнала да дава акъл, да ни обяснява кой е Бербатов! Тя, която продаваше фланелки в офиса, пратени му от звездата на Леверкузен. ПРАТЕНИ МУ ДА ГИ ПОДАРЯВА! Това е несериозно. Ето това е ганьовщината, която Бербатов осмя с понеделнишката си пресконференция. И Ганьовците не му простиха. Защото отличителната им черта е да водят война за омаскаряването на успелите. На тези, които не ги е срам, че са станали нещо, благодарение на собствената си класа. И благодарение на тази класа да се държат надменно с андрешковщината. Тази, която все още дърпа България надолу.

В понеделник Митко направи най-страшното нещо за комплексираната част на българския народ. Дойде и каза: Аз съм успял, богат, известен и самостоятелен. Димитър е това, което нито един друг българин не може да си позволи да е. И затова чобаните с мускалите му се нахвърлиха. Само че в мускалите няма розово масло, а помия. И тези чобани са толкова прости, че не си дават сметка как утре Димитър пак ще хване самолета за Лондон, а ние ще останем в помията, която сами изляхме. И която ще вони на нас. Не на Бербатов. Той сутрин се събужда на 700 метра от „Пикадили”, закусва с любимите си същества, върши любимата си работа и се радва, че е…българин. А колко от нас са радостни да са такива? Дори когато леят помията си?