Снощи отново стана ясно колко гадна нация сме всъщност

България отново е тук! Националният отбор по футбол изигра прекрасен мач срещу европейския вицешампион Италия снощи.

Надиграхме тотално именития съперник през второто полувреме, стигнахме до 2:2. След срещата се случи нещо, за което дори не бяхме мислили преди нея - съжалявахме от този резултат. Защото изпуснахме Скуадрата. Голямо БРАВО на Супер Любо Пенев и неговите мъже с големи сърца. С това обаче се изчерпва положителното от вечерта на "Васил Левски". Отрицателното е повече, в пъти повече. И този път не идва от селекционер и футболисти, а от всички други. Идва от БФС, от феновете на футбола у нас, от "спортните журналсти", от органите на реда дори...Снощи отново стана ясно колко гадна нация сме всъщност. Някои осъдиха Румен Трифонов за тези му думи, изречени преди няколко месеца. Но е прав човекът, а аз се убедих в това с очите си - преди, по време на и след големия за България мач с Италия.

Любо, момчета, не ви заслужават! Първо са феновете. Обидно е представителният тим на страната ни да посрещне в София такъв съперник пред полупразни трибуни. Как е възможно едва 8000 да бъдат на стадиона!? Да, изживяваме тежки години, белязани с редица слаби резултати, със  скандали - голяма мъка. Но формациите на Мъри, Димитър Пенев и Лотар Матеус се радваха на далеч по-силна подкрепа от привържениците. А сега Любо Пенев, който вчера показа нагледно какво може и, че е точният човек за този пост, гледа рехавите трибуни. На приливи и отливи сме, на стадиона само, когато се бие. Очаквам срещу Армения да има повече хора от мача с италианците. Срамът е за тези, новите - които бяха по домовете си снощи, пред телевизорите със салата и ракия, чакащи пореден провал на националния, за да псуват и да излеят негативни емоции. Сега те ще са най-големите българи и патриоти, ще дойдат от глава до пети в бяло-зелено-червено да подкрепят...

Част от тези, които бяха на стадиона снощи, също търпят критика. И също не заслужават Любо и момчетата, не заслужават това 2:2, извоювано с мъжество, с характер и битка. Пак се нагледахме на "престрелки" между секторите Г и Б. Отделно, първите скочиха на БФС заради любимия ЦСКА, не за нещо друго. Ей така, да ги чуе Боби Михайлов, да се покажат. Другите пък се биха, показаха простотията си и с плакат, гласящ "България мрази Тодор Живков", опукаха две-три бомби, сигурно са доволни. Това не е подкрепа за националния ни тим. Тези да не се тупат в гърдите след равенството с Адзурите, че едва ли помнят дори головете. Ясно е в какво състояние са били снощи по време на двубоя.

Олицетворение на гадната нация са други "фенове". Същите, които примираха по футболистите на съперника, непосредствено след последния съдийски сигнал на Мартин Аткинсън. Наистина - гледах и не вярвах на очите си. Точно в този момент ме беше срам, че съм българни. При шатрата пред сектор А, някъде към полунощ, тогава се случи. Първо от съблекалните излязоха хората на Любо. Група истински българи ги посрещна до оградата за снимка, за автограф, за потупване по рамото. Така трябва! Но тези хора бяха доста малко. Отстрани стояха други, окичени в цветовете на Италия, на Юве, на Милан, на кой ли не. Логично, помислих, че са фенове на "сините" и се почудих как са стигнали до микс зоната. Докато не заизлизаха Андреа Бардзали, Пирло, Буфон и останалите. При появата им въпросните привърженици направо изпаднаха в транс, а молитвите им на българо-италиански направо ме удариха като с чук. Ама разбира се - наши хора били, не италианци. От онези - представителите на гадната част от нацията ни, от ибрикчиите, гъзолизците на чужденците.

"А-а-а, Бардзали, forza Juve!!! One photo, please!!! Моля те, ей, ааа!!! Бардзалиии!!!", крещеше като полудял един младеж, докато друг сръчно го щракаше с телефона. Викове, падане на колене, сълзи от радост, лудост. Ще си каже човек, че Господ е слязъл пред "Васил Левски", не някакъв си, как му беше името? А, да - Бардзали...Същата тази група неосъзнати фенчета явно бяха дошли на стадиона само заради Андреа - Бардзали, Пирло, няма значение, заради жабарите. Буфон много не искаше да се снима. И как да иска - Манолев така го "снима" при първи ни гол, че дълго ще помни "фотоса". Малко преди това покрай "феновете" минаха героите на Пенев, но никой от ибрикчиите дори не ги погледна. Заради това, заради такива "българи" и "фенове" - Любо, момчета, ни ви заслужават!

Обърнах се и видях как майката на братята Миланови моли един полицай да я пусне пред оградата, за да се види със своите синове. Естествено, отговорът бе отрицателен и изстрелян по груб начин. Жената продължи: Моля ви, господин полицай, момчетата ми играят и вкарват за България! Дошла съм от Левски, искам само ди ги видя. Онзи пак се сопна и отвърна, че не го вълнува каква е, защото е казал нещо и така ще бъде. Не отговори на въпроса какво прави пред оградата въпросна група, която припадаше по жабетата. И аз го зададох този въпрос, на същия човек. И пак без отговр от страна на органа на реда. Смешно БФС, смешни фенчета, гадно отношение от страна на полицията към роднините на националите. И отново, пак ще се повторя - Любо, момчета, ама тези наистина не ви заслужават!

Но това не е всичко. Върхът на простотията бе по време на мача в журналистическата ложа. Имаше един колега, който явно много страда, че се е родил и израстнал в краен квартал на София, а не в Милано. Така еректираше момчето по Италия, че направо стана грозно по едно време. Да, няма шега, и това доживях - български спортен журналист да пали фитили и дере гърло за...съперника. И то на светинята "Васил Левски", пред невярващите на очите и ушите си колеги. При резултат 2:2 въпросният чуждопоклонник скочи и побеснял поиска от съдията Аткинсън дузпа за...Италия, естествено. "Какво, бе? Какво искаш? Това си е чиста дузпа и ще се свири на всяко голямо първенство", каза тифозът на човека до него. Дори пратениците на медии от Италия се чудеха какво точно се случва. Сега чета, същият написал хвалебстена ода за нашите. Слабо, приятелю, слабо и не на място! Те на са твоите хора, объркал си влака.

Ами, това се случва - за пореден път се изложихме пред чужденците и пред себе си, пред съвестта си. И доказахме колко долна, колко гадна нация може да бъдем. Този път стана обратното - Любо Пенев и момчетата му трябва да ни посочат с пръст и да се срамуват от нас. "Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша", пише Петко Славейков. Снощи се убедих за поред път колко е прав...