Уникални предмети с историческо значение са намерени на 15 метра в средата на залива Вромос.

Подводна експедиция на Националния исторически музей разкрива тайните на залива Вромос до Черноморец.

Специалисти от Националния исторически музей (НИМ) започнаха в началото на септември подводна археологическа експедиция в залива Вромос – западната акватория на нос Акра, станал известен това лято от археологическите проучвания на екипа на доц. д-р Иван Христов, съобщи "Фокус".

В момента Христов работи с 8 водолази и инструктори по леководолазно дело. Научен консултант на проучванията е проф. д.и.н. Калин Порожанов – председател на Националната комисия по морска история в Центъра по тракология „Проф.Александър Фол” към БАН.

„Флотилията” на експедицията се състои от две специално съоръжени за експедицията лодки. Екипът притежава много добра логистика от брега. Първите находки на експедицията са важни за морската история както на град Черноморец, така и за района на Бургаския залив.

Под водата е открито древно търговско селище – тържище, разположено в тих малък залив, южно от крепостта Акра. Обектът е разположен на площ от 2 декара. При подводните издирвания екипът на доц. Христов се е натъкнал на огромно количество строителна и битова керамика. Най-ранни са гръцките амфори от V в. пр. Хр. Следват плоски коринтски керемиди от Елинистическата епоха /IV-III в. пр. Хр./, както и ранноримски амфори от I-II век. Открити са и цели съдове, животински кости и каменни блокове от зидове.

Новооткритият обект се намира до непресъхващ извор. Археолозите приемат, че това е древно тържище /емпорион/, където са разтоварвани от морето малки кораби, с товар, предназначен за селищата на полуостров Свети Никола /днес в района на Черноморец/.

Обектът е многослоен и доказателство за това са откритите на малка дълбочина десетки цели средновековни тухли. Очевидната приемственост в използването на този залив /включително и в момента/ обуславя неговото значение и дава преспективи за бъдещи проучвания.

Експедицията на НИМ се опитва да установи връзката на новооткрития подводен обект с обекта, разположен в границите на действащо военно поделение на противозъдушната отбрана. През 80-те години на миналия век в поделението са открити ценни епиграфски паметници, които биха дали допълнителна информация за историята на Черноморец.

Друг обект, върху който работи екипът на доц. Христов, е древен кей, разположен западно от приводнената част от крепостната стена на Акра. На дълбочина 3 метра е документирана дървена конструкция, от която са взети проби за дендрохронология и радиовъглероден анализ, с които ще бъде установено в Германия приблизителната датировка на обекта.

Изключителни важни са и други единични находки от подводните проучвания - старогръцки оловен щок и цяла средновековна амфора от XI век. Оловният щок, известен още и като тежест/напречник на двурога дървена котва, е от типа Б и се датира за VI-II в. пр. Хр.
Откритата котва е от от края на X или началото на XI в. Тези амфори са много широко разпространени из цялото Средиземноморие и Черно море; срещат се дори в Швеция и са известни като амфори G ü nsenin type I, според класификацията на турската изследователка Н. Гюнсенин.

Доказано е, че типът се произвежда на северния бряг на Мраморно море, край античния Ганос. В България това е най-често срещаният тип транспортни съдове.

Предметите са намерени на дълбочина 15 м в средата на залива Вромос и дават информация за корабоплаването в тази част на Българското Черноморие.

Експедицията на НИМ се провежда в рамките на програма за проучване на историята на нос Акра и е втората подводна експедиция по Южното Черноморие на културната институция след предаване на щафетата от един от дойаените на българската подводна археология – проф. Божидар Димитров.