Стрелбата по дрогиран крадец променила съдбата му

За художника Йордан Опиц, когото в понеделник Върховният касационен съд наказа с 5 г. в пандиза, защото на 5 февруари 2007 г. прострелял смъртоносно наркозависим младеж, влязъл да краде в блока му, разказва в. „Монитор”.

Сред четки, бои и десетки икони един художник на 63 години плаче, защото до дни трябва да влезе в затвора за умишлено убийство. “Мъчно ми е за приятелите, за жена ми и сина ми”, казва иконописецът Йордан Опиц. “Сбогувам се с всички приятели. Няма да издържа и 2 месеца в затвора”, казва с дълбок глас Опиц, докато пуши пред иконите си. Признава, че мислил да сложи край на живота си. Приятел го посъветвал да грабва паспорта си и да бяха от страната. “Няма да се крия и да ме застрелят като куче някъде”, категоричен е той. Преди години му предложили да работи в Швейцария, но отказал. Обичам си държавата. Как да оставя Родопите и морето, пита през сълзи той.

Във фаталния ден, който преобръща живота на художника, 25-годишният Мариан Янчев и приятелят му Владимир Миндов нахлуват в кооперацията на столичната ул. „Чаталджа” 6. Около 16,30 ч синът на Опиц вижда апашите и казва на баща си. Художникът звъни в 5-о РПУ. По ирония на съдбата е работил там над 10 години. Бил експерт в отдел, който се занимавал с произведения на изкуството. Междувременно слага стоппатрони в газовия си пистолет. За 9 години в блока е имало над 40 обира и чашата вече прелива.

Данчо слага пищова в задния си джоб и излиза пред кооперацията да чака полицията. Вътре съседите успяват да притиснат Миндов и Янчев. Изведнъж обаче прозорецът на полуетажа се отворил и Мариан подал единия си крак. В ръката си държал 40-сантиметрова отвертка, спомня си иконописецът. Стой на място, извикал Опиц. В този момент Мариан скочил, а иконописецът стрелял. Раненият младеж побягнал и около час и половина по-късно бил намерен мъртъв близо до сладкарница. До ден днешен Опиц се съмнява, че той го е убил. “Аз си купих стоппатрони от „Илиянци”. Специалист ми обясни, че това момче е убито с друг куршум. По мен имаше следи от барут, а по него – не”, разсъждава Опиц. Не е ясно какво е правил Мариан от 16,30 до 17,45, когато е намерен. В продължение на 5 г. Опиц ходи по мъките. “Лягах и ставах с Наказателния кодекс.

Добре, че рисувах, иначе щях да умра, казва той. Съседите го поздравяват и възприемат като национален герой. Според окончателното решение на съда обаче той е убиец и трябва да лежи в затворническо общежитие. След като го пускат под домашен арест, целият квартал го посреща пред блока, в който е и ателието му. Магистратите първо го осъждат на 10 г. в пандиза, а после присъдата е намалена на 7 г. В мотивите си ВКС пише, че Опиц не е действал при неизбежна самоотбрана. Последната инстанция е приела показанията на Миндов за истина. “Бягството на заподозрян в извършването на престъпление, каквато убеденост подсъдимият не е могъл да формира, изобщо не му е позволявала да предприема мерки за задържане с цел предаването му на компетентните органи”, пише в решението. Съмнителното поведение на двамата младежи не е давало основание на Опиц да действа. Той нямало защо да защитава съседите си, защото те не са били поставени в риск, смятат магистратите. Всичко това е преценено, въпреки че Миндов е признал, че с Мариан са възнамерявали да крадат. Освен това и двамата били надрусани.

Съдът е намалил наказанието на Опиц заради здравето му. Той е с увреден слух, не вижда с дясното око, страда от псориазис и проблеми с гръбнака. Все още обаче дължи по 80 000 лв. кръвнина на родителите на Мариан. Семейството е разведено от 1994 г. Бащата е съден за хулиганство, а майката не посетила сина си, докато лежал 3 г. в пандиза, защото й било далече, твърди Опиц. “Аз на 25 г. гледах семейство, стари родители и учех”, завършва художникът.

Йордан Опиц е сложил мраморна плоча с Богородица и изписана молитва над входа на блока си. Така се надявал да прогони крадците или да събуди съвестта им. Сега е готов да посрещне в дома си всеки апаш. “И с кафе ще го почерпя”, казва той. Кооперацията, в която живее, е дарение на дядо му от Фердинанд. Ателието му е пълно с картини, снимки на приятели и стари ценни вещи. “Домът ми е направен от нищото”, разказва Опиц. Всеки предмет е купен или изработен от самия него. На стената виси китара. “Преди свирех на нея, на тромбон, че и на тъпан даже”, спомня си той. Категоричен е, че няма врагове, но няма да намери приятели в затвора.

Последната икона, която Йордан Опиц ще нарисува, преди да стане затворник, е на Богородица. Тя е за болната майка на негов приятел. В ателието му стои и недовършена икона с Исус, предназначена за църквата в Батак.

Негови творби има по цял свят. Една от иконите е закачена и в кабинета на премиера Бойко Борисов. Имал поръчки от чужбина, но ги отказал, като разбрал, че няма да може да ги изпълни. За съжаление в понеделник “Монитор” пръв каза на Опиц, че е осъден. После казал на семейството и приятелите си. Комшиите поискали да правят митинг в негова подкрепа, но той ги разубедил. Опиц каза, че няма да доживее да осъди държавата в Страсбург и няма намерение да се опитва.

Не го интересуват иконите и твърди, че няма да мисли какво ще се случи с тях. После поглежда към телевизора, където тече репортаж от рухването на двете кули по време на терористичния акт в САЩ от 11 септември 2001 г. “И с мен така стана. Всичко рухна”, казва Опиц и пали поредна цигара.