Право на всяко дете е да бъде обучавано от най-добрия.

В. "Монитор" публикува днес, ден преди началото на новата учебна година личното мнение на Яна Йорданова за съвременния учител и това, че също като учиниците трябва да бъде оценяван.

Когато говорим за учители, има един много показателен виц. Преподавателка изпитва Иванчо: - Иванчо, каква форма има земята? - Ами, кръгла, госпожо.- Докажи го, де.- А, няма да споря с вас, квадратна е тогава.И напълно вярно. Не можем да отречем, че повечето педагози не обичат да спорят с тях. Всеки учител намира за съвсем нормално да оценява другите, но самият той не обича да бъде оценяван. Не са свикнали с подобна практика. Без свян можем да кажем, че никак не им се нрави идеята работата им да бъде подлагана на критика. Като че ли това разбиране е останало още от миналото. Та кой смее да се изправи срещу кмета, даскала и попа. Затова едва ли на повечето от българските учители ще им се хареса да бъдат проверявани след преминаването на някакъв курс за квалификация. Тази идея обаче е колкото ползотворна, толкова и закъсняла. Защо ли? Ами след като класираме учениците според техните резултати, защо и учителите да не бъдат подлагани на своеобразен изпит. Право на всяко дете е да бъде обучавано от най-добрия. Само че тази практика трябваше да бъде въведена отдавна, защото на този етап е недопустимо педагог с десетки години стаж тепърва да преминава курс по компютърна грамотност например. Това е, като да преподаваш възрожденска литература, без да си чел Ботев и Каравелов.Само преди няколко дни излезе едно проучване, според което учителите ни са стресирани и болни, пренатоварени от работа и подложени на психически тормоз и саморазправа. 12% от тях били принудени да търпят психонасилие от преките си ръководители, а 54% - от родителите и учениците. Всеки може да тълкува тези данни както мисли за добре. Само че тук е редно да се запитаме толкова ли са лоши днешните деца? Как е възможно в миналото даскалът да предизвиква респект и страхопочитание сред младото поколение, а днес по-скоро буди насмешка. Не трябва ли преподавателите сами да си извоюват уважение и да се борят за вниманието на младия човек, който тепърва поглежда света с любопитните си очи. Но как да стане това с остарели методи на преподаване, будещи абсолютна апатия, особено сред тийнейджърите. Както се казва, всичко тече, всичко се променя. Днес децата поглеждат с интерес към съвсем други неща, не като тези от миналото. Затова и българското училище трябва да направи така, че да отговаря на техните нови изисквания. Самите учители трябва да са компетентни да отговарят на новите предизвикателства, а за съжаление това не винаги е така. Затова колкото и да се твърди, че преподавателите ни са стресирани и изморени, едва ли ще им навреди толкова проверката и на техните знания и умения. Това ще е добре и за самите тях. И ако беше направено още преди време, щеше да им спести десетки конфузни ситуации пред учениците им. Също така ще е полезно за самите родители да се ориентират в кое училище и паралелка да запишат детето си. Много от тях търсят отзиви за преподавателите в различни сайтове и това би помогнало много. Важно е и да се даде отговор на въпроса какво точно означава да си компетентен, защото това понятие включва няколко критерия. Добрият учител трябва да вдъхва респект и уважение, да изисква от учениците, но едновременно с това и да дава любов. Необходимо е да намери правилния подход към всяко дете. Всъщност постиженията на учениците говорят и за работата на самия преподавател.Вярно е, че доходите на българския учител не позволяват висок стандарт на живот. На всеки е трудно и почти невъзможно да отдели средства дори за купуването на нова книга. Проблемът на повечето преподаватели обаче е по-сериозен и той е, че не искат да научат повече от това, което вече знаят. Липсва им мотивацияЗатова и са се закотвили на едно и също ниво и нямат желание да надграждат. Само че каквото и да преподава човек, той трябва да умее да показва на учениците, че знанието е ценност. Няма как да заинтригуваш младия човек, ако демонстрираш обратното. Недопустимо е непрекъснато да се извиняваш с това колко ниска заплата получаваш и колко невъзпитани и неграмотни са съвременните деца. Нали самите учители имат участие в изграждането на ученика като личност.