В този ден почитаме светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София, които персонифицират основните християнски добродетели. Прекланяме се пред победата на духовното над материалното, невинността и саможертвата на трите сестри и премъдрата им майка.

На 17 септември българската столица София отбелязва своя празник.

В този ден почитаме светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София, които персонифицират основните християнски добродетели. Прекланяме се пред победата на духовното над материалното, невинността и саможертвата на трите сестри и премъдрата им майка.

Тъжна, но и достойна за уважение е историята на благочестивата християнка София и нейните три дъщери - Вяра, Надежда и Любов. София водела смирен живот и непрекъснато вършела добри дела. Милосърдната жена останала рано вдовица, но това не я сломило и тя възпитала в християнски добродетели трите си щерки. Девойките открито изповядвали вярата си, заради което били повикани в двореца на римския император езичник Адриан. Когато довели девойките при него, те не били тъжни и уплашени, а пеели песни във възхвала на Господ Исус Христос. Премъдрата им майка, която ги била възпитала като вярващи християнки, им обещала, че Бог ще ги пази дори в страданията им и ще ги увенчае с мъченически венец, ако те покажат твърда вяра, непоклатима надежда и нелицемерна любов към Него.
Трите ѝ дъщери с радост и покорство изпълнили казаното от любимата си майка. Адриан опитал да разубеди сестрите от вярата им, обещавайки им материални блага. И трите били непреклонни и с готовност приели жестоките мъчения на злия император.
Първа била Вяра, най-голямата щерка, която по това време била на 12 години. Адриан заповядал да я съблекат и бият безпощадно, да отрежат гърдите ѝ и да я хвърлят в кипящ котел със смола. Девойката не се отрекла от вярата си и останала невредима. Тогава мъчителят я обезглавил. Втората сестра, 10-годишната Надежда, също била подложена на зверски изтезания. Хвърлили я в огън, стъргали тялото ѝ с железни нокти, заради което живи късове падали от нея. Но на лицето на малката мъченица сияела усмивка. Ядосан и засрамен, че е победен от невинна девойка, Адриан наредил да я посекат с меч.
Третата дъщеря на София била малката Любов - само на 9 години. Тя с готовност пожелала да последва сестрите си в непреклонната им вяра. Императорът заповядал да я разтегнат на колело и да я бият с тояга. Крехкото ѝ тяло се покрило с кръв, но тя била непоколебима и не се отрекла от своя Бог. Адриан наредил да я хвърлят в разпалена пещ, но девойката не изгоряла, а ходела по въглените, пеейки песни във възхвала на Твореца. Мъчителят не се трогнал от това чудо и издал присъда Любов да бъде обезглавена.
Майката прибрала телата на трите си многострадални щерки и ги погребала. Три дни прекарала на гроба им, плачейки и молейки се на Господа. В това състояние предала Богу дух, силно убедена, че отива при своите дъщери-мъченици, при които била погребана през 126-а година.
Църквата почита трите невръстни мъченици заради непоклатимите им вяра, надежда и любов. Почита като мъченица и София, защото тя като майка изживяла ужасните мъки за Христа на своите щерки. Мощите на светите мъченици почиват от 777 г. във френския град Елзас.