Внимание! Луди в ефира. Кмет-социопат къса знамето на ЕС и вика духа на Тодор Живков

Учудващо за многобройните си фенове, легендата на телевизионната публицистика у нас Кеворк Кеворкян проведе разговор с едно от лицата, за които той редовно пише във вестникарските си дописки.

Въпросното е от онези по-подходящи за Курило или някоя пещера във врачанския балкан. На които по никакъв повод не бива да се дава изява в национален ефир.  Защото широката аудитория едва ли има нужда от внимателно проследяване полюциите и изстъпленията на разни диви северозападни субекти с мислене от времето на сериала за Сюлейман Великолепни. Егати държавата щом този стана медийнатата звезда на последния месец. Първо с комплексарските атаки в социалната мрежа срещу попзвездата Мария Илиева, а сега и с разни идиотщини, вън от здравия разум, време и пространство. Но явно чичко Хегел е прав. Стадото овце заслужава своя пастир.

Въпросият индивид с физиономия досущ като манекен на Дарвин, се опита да изнесе нечленоразделна лекция за фискалната дисциплина и макроикономическите показатели на държавата ни през последните 22 години. Името му е Кирил Илиев, станал известен с лика на Живков, поставен върху подопечното му кметство - Бели Извор, общ. Враца. Селският тарикат би тъпана и за друго. Не само бил показал колко Тато обичал хората, ами и смъкнал знамето на Европейския съюз в знак на протест. Защото бай Тошо давал, а Барозу - не. Приказките от опашките бяха гарнирани с уникална простотия, на която странно за мен Кеворкян и ко-водещият Драгомир Симеонов не реагираха. Според кмета Илиев държавата давала 3 хиляди лева на година за строителство в селото. Интересното е, че преди да извади този коз от ръкава, горепосоченият се похвали, че в предишния мандат е бил съветник във Враца. Явно или е тъп, или лъже умишлено. Защото дори учениците в гимназиален курс са наясно ,че бюджетът на селото по пера се разпределя от местния парламент в общината.

Жалко, че легендата Кеворк даде трибуна на самозабравилия се маргинал, готов на всякакви изстъпления, в името на попадане в медийното полезрение. Каква ще е следващата му стъпка? Вероятно разстрел на съселяни запяли Одата на радостта под носа на местния дерибей.

Но е важно да повтаряме в транс добре познатата мантра - "Евала Живков". С която след три ракии се приспиваме успокоени за жалката си съдба, лъжейки себе си, че не сме виновни за лошия стандарт на живот у нас. Ужасното е, че Илиев не е сам. Милиони българи сме Илиевци, храчещи по всичко и всеки, който ни кара да работим. Плачейки по изгубената младост, в която нямаше банани и имаше спокойствие, защото се бяхме оплели в паяжина, изкусно изплетена от фабриката на илюзиите. Илиев и жалбата му по комунизма е еманация на неговото поколение. За съжаление и поколението на моите родители. Които бяха губещите от Прехода не заради лошия капитализъм, а поради простия факт, че историята им раздаде лоши карти. Те трябваше да бъдат част от сценка, която дядо Вазов отдавна бе написал – "Пиянството на един народ".