Канонът си се знае много добре, само че в канона водите са много дълбоки и трудно се нагазват, особено когато човек не е учил никога и грам по въпроса

В онзи футболен израз, че Господ е българин, с който на практика започна постмодернизмът на българския език, оказва се има и нещо вярно, поне по отношение на софиянците. Научих го съвсем скоро и понеже доста се изненадах, бързам да го споделя.

По принцип София значи "мъдрост" и най-вероятно затова, когато излезем от метростанция “Сердика“, ще видим, че върху една колона е кацнала мацка с готини гърди, корона и венец, върху която мацка от своя страна е кацнал даже и бухал. Само че едва ли това е била идеята на цар Шишман, който май първи вкарал името София в официална употреба. По-скоро Средец с времето станал София заради църквата – голямата красива църква, построена при сердикийските катакомби още от времето на император Константин и едикта за вярата. Тя била първото нещо от града, което виждаш, докато идваш по Цариградско (което по онова време минавало по същото място, само дето по-скоро му казвали Via Diagonalis). Най-вероятно именно заради това първо впечатление от църквата горе на хълма, всички започнали да свързват нашия град с нея и постепенно забравили другите имена.

По-сложно става с въпроса защо самият храм се казва така. Заради света София и трите й дъщери е първият отговор, нали техният празник е и празник на града. Невинаги обаче първият отговор е най-верният, така че по-добре да го проверим. Което общо взето е лесно – само трябва да влезем в църквата и да погледнем иконостаса. (По правило в дясно от царските двери винаги има икона на Христос, отляво – на Пресвета Богородица, а веднага до нея – икона на този светия или събитие, в почест на който или на което е посветен храмът). И така, влизаме в „Св. София“, може би най-важната църква в България въобще, по възможност се прекръстваме пред прага, ако така го чувстваме, и после тръгваме под арките на хиляда и незнамсиколко колко години, за да погледнем вляво.

Там би трябвало да е мъченицата от 126 г., която гледала, докато убиват една по една дъщерите й, защото никоя от тях не искала да се откаже от вярата – ситуация, която днес май ни е малко трудно да разберем. Но там тази мъченица я няма – явно вече наистина не разбираме канона, защото иконата й стои на малкия олтар встрани. До Дева Мария отново е икона на Христос – съвсем различна от тази вдясно. Тук е малкият 12-годишен Иисус, току-що беседвал със свещениците от храма и показал – за първи път – Своето истинско лице пред човеците. Показал Своята мъдрост.

От което излиза, че канонът си се знае много добре, само че в канона водите са много дълбоки и трудно се нагазват, особено когато човек не е учил никога и грам по въпроса. Излиза всъщност, че църквата носи името на Светата Божия Премъдрост, написано именно с главни букви, макар и правописът за съществителните да не го позволява. А причината за главните букви е, че Премъдростта Божия всъщност е второто Лице на Светата Троица, което в началото било Словото, а после идва сред човеците като Христос. (Който е виждал истанбулската „Света София“, веднага е разбрал, че тя няма как да носи името просто на една мъченица от Рим.)

Така че София значи, най-грубо преведено, град Христов. Град на Премъдрост, който няма нищо общо с мацка с корона и бухал, колкото и яка да изглежда статуята й; град, чийто единствен венец е венецът от запуснати манастири наоколо; град, за който в крайна сметка дори и не подозираме. Извинявам се, ако звучи помпозно, но в случая думите са на място.

Както казах, научих всичко това наскоро и по-точно – ден преди земетресенията. И когато в 3 ч. в онази майска вечер панелите се разтресоха и започна онова толкова специфично бучене, някак си – може би именно заради това, което бях научил – вярвах, че изходът ще е добър. Слава Богу, оказа се точно така.

P.S. Сао Пауло е кръстен на свети апостол Павел, Санкт Петербург е кръстен на свети апостол Петър, Сан Франциско е кръстен на свети Франциск от Асизи. Как трябва да се казва град, кръстен на света София?