Здравно неосигурените българи отново са близо 2 милиона

Анализ на в. "Труд"  по темите здравеопазване и енергетика  и поредните министри на тези постове.

Ако сменям здравен министър, този път ще бъде с един от хората от тежката артилерия на партията. Това заяви премиерът Бойко Борисов на 10 март т. г. и само 11 дни по-късно България осъмна с нов здравен министър - Десислава Атанасова. Заради тази реплика на премиера очакванията на обществото към нея нараснаха. Същото се случи и с връстника  и неин колега - новият министър на икономиката Делян Добрев. Точно шест месеца по-късно обаче лъсна, че двамата действали по-скоро като лека кавалерия срещу проблемите в тежките сектори.

СИЛНИТЕ БОЛКИ НА ПАЦИЕНТА НЕ ОТШУМЯВАТ

Здравната министърка Десислава Атанасова изкара 6 месеца на поста. Това си е истинско постижение, като се има предвид колко често ГЕРБ сменя предводителите на здравната реформа. По едно време лекари и пациенти се шегуваха, че за системата важи схемата “три, пет, осем”. Ами да, близо 8 месеца здравен министър бе д-р Божидар Нанев, а около 5 месеца заповеди раздаваше проф. Анна-Мария Борисова. Само тримесечен министър не сме имали, но... нищо не се знае.
Щеше да е смешно, ако не говорехме за здраве…
Та, какво свърши Атанасова? За съжаление нищо кардинално. Ако не броим, че по нейно време бе приета забраната за пушене на закрити обществени места. Но ако трябва да сме честни, ще припомним, че за нея се говори от 2005 г. Т. е., който и да беше министър, все някога щеше да бъде приета, след като е ангажимент пред ЕС.
Атанасова подготви много поправки в закони, част от които колегите  от ГЕРБ подкрепиха и те станаха факт. Но други бламираха. Като идеята само срещу бележка за платени здравни вноски да можеш да купуваш, продаваш и прехвърляш имот. 33-годишната министърка приготви и текста за гласуваното от правителството решение да отпадне таванът за лечение на деца в чужбина. Удължи и срока за извършването на инвитро с държавни пари от 6 месеца на една година. Написа промени в лекарствения закон, с които цената на платените от здравната каса медикаменти ще се сравнява с повече държави, както и ще се изисква да ги покриват и повече фондове зад граница. Пак нейни текстове предвиждат да се създаде съвет със собствена администрация, който ще се занимава с цени и реимбурсиране. Нейни са и поправките за забрана на рекламата на енергийни напитки, насочена към деца, за строг регламент за поставянето на джиесем антени в близост до здравни и учебни задължения…
 Доста поправки в закони и наредби. Но натрупаните с години проблеми остават. Президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев, а не някой друг, също го каза: “Българската здравна система за съжаление остана една от най-нереформираните в последното десетилетие”.
Промени обаче не се задават нито във финансирането на сектора, нито в здравноосигурителния модел. Клиничните пътеки остават инструмент за разплащане, а как става източването им, вече знаят и пациентите. Диагностично-свързаните групи, които щеше да въведе още Божидар Нанев, а след него и д-р Стефан Константинов, вече са тотално забравени. За тях експертите се сещат, когато се събират на поредната кръгла маса за здравеопазването.
Положението със здравноосигурителния модел пък е още по-зле. Той бе оставен на един крак - именно по времето на Десислава Атанасова. Защото вторият бе отрязан с превръщането на доброволните здравноосигурителни фондове в застрахователи. Така че и идеята за надграждане при здравните вноски остава в миналото. А неосигурените отново са близо 2 милиона.
Болниците - нищо ново и с тях. Те пак са си над триста и броят им расте с всеки изминал месец. А всяка от тях подписва договор за по-скъпи и по-скъпи пътеки. В същото време качеството на лечение не се подобрява, пациентите не само че не са доволни, а и доплащат все повече.
Толкова проблеми, та дори древната мисъл, че и в най-безнадеждната борба остава надеждата, не е валидна за нашата здравна система. Някой играч от викторина би контрирал: “Пасивността е най-ненавиждания от всички пороци.” Т.е. все нещо трябва да се направи. Но се иска воля. А иде изборно време. И няма да има резки движения до деня на вота. Дотогова какво ни чака? Да боледуваме скъпо и да доплащаме още повече.
Толкова години е било така, ще изкараме и до следващото лято. Но дано след него най-сетне започне тръгналата още през 1999 г. здравна реформа…

СДОБИХМЕ СЕ С МИНИСТЪР НА БЪДЕЩИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Енергийните въпроси ще ги решава цялото правителство, мой приоритет ще бъде икономиката. С тези думи преди шест месеца Делян Добрев зае поста министър на икономиката, енергетиката и туризма. Очакванията му обаче бяха прибързани. Ключови думи в управлението на 34-годишния министър се оказаха “Русия” и “бъдеще”.
Добрев присъства често в публичното пространство. Важните стъпки в работата си прави в присъствието на премиера Борисов, който неизменно го подкрепя. Наваксва бързо по енергийните въпроси, които са и основното му министерско предизвикателство.
Предшественикът на Добрев Трайчо Трайков предаде поста с думите: “Ще стане ясно защо си тръгвам”. Премиерът заяви, че бившият вече икономически министър е поставил “капани” на своя наследник в енергетиката. Оттогава всички очакваме да разберем какви са те. И докато ние чакаме, Добрев управлява своето мегаминистерство. В момента в енергетиката министърът е притиснат от Москва и изискванията на Брюксел. От една страна, България опитва да се измъкне суха от “Белене”, да сключи изгоден газов договор, да построи “Южен поток” и 7-и блок в АЕЦ “Козлодуй”. От друга - Европа си иска своето - подкрепа за “Набуко” и по-малко внимание на руските проекти. Времето ще покаже как Добрев ще отиграе ситуацията.
Местният добив на нефт и газ се превърна в мантра на екипа му. Нищо, че все още няма стратегия за развитие на добивната индустрия, а еколозите не спират да критикуват евентуалния добив на шистов газ. Добрев е повече от позитивен - до 50% покриване на местните нужди с родни запаси до 2020 г. А дотогава очевидно ще преговаряме с руснаците под натиска на Брюксел.
Довършване на започнати преди доста време инициативи - така може да се обобщи свършеното в икономиката. Най-накрая бяха задвижени, макар и спорните като ефект, промени в закона за инвестициите. С измененията трябва да се въведат стимули за компании, които влагат средства в сферата на услугите и нямат полза от сега действащите бонуси. Засега няма изгледи Добрев да се пребори за повече пари в бюджета за 2013 г., за да претвори мерките от обещания в реалност. Вероятно те ще останат едва 2,5 млн. лв.
Все още екипът на министерството чака “няколко големи инвеститори” да решат дали да вложат средства в България или в съседните Сърбия и Турция. Компаниите може и да са избрали, но не в полза на страната ни.
Другата тежка задача на Добрев беше отпушването на европейските пари по програма “Конкурентоспособност”. Тя все още е на последно място по дял на договорените средства. Няма напредък и по основния проблем по програмата - минималното усвояването на парите за иновации. От 482 млн. лв. за тази сфера до момента са платени едва 2,5%. А иновациите са акцент в плановете на ЕК за следващия програмен период.
За шестте месеца на Добрев като министър най-накрая бял свят видя новият Закон за туризма. С охота Добрев прие идеята за разселване на чиновници из страната и администрацията, отговаряща за туризма, беше пратена в Пловдив. Засега ефектът е, че част от служителите напуснаха, а местенето глътна около 250 000 лв. Дали от новата месторабота на чиновниците ще има и други последствия, предстои да разберем.