Свещеник от Катуница: Изопачават истината, ала от Божия съд никой не може да избяга

Ден преди черния и безкрайно тъжен за Катуница 23 септември след 19 часа в селото кънти рок музика. Кметът Красимир Юруков организира „Рок-фест Катуница 2012“ в памет на Ангел Петров и Павел Толев, загубили живота си точно преди една година. Ангел бе жестоко прегазен от бус с роми, приближени на циганския бос Кирил Рашков, а Павел си отиде на следващия ден. Мъката по приятеля му покруси сърцето на младежа и то не издържа.

Преди старта на рок феста отец Павел от Катуница освети паметна плоча с ликовете на Ангел и Павел. „Не губете надежда! Може човешкият съд да не ви удовлетворява, но никой не може да избяга от Божия. На Земята истината понякога бива изопачена. Възмездието за делата ни сполетява или приживе или след смъртта, но идва ден, в който всеки го изтърпява. ”, коментира свещеникът за ПловдивУтре.

Противоречиво се прие почитането на година от смъртта с концерт от катунчани. Същинският рок фест започна с час по-късно от обявеното, но групите „Рокарола“, „Хеад Стоун“ „Войс анд фингърс“ и „Зуум“ дадоха всичко от себе си и пяха от сърце. Половината от присъстващите на концерта не бяха местни, а верни фенове на рок музиката, дошли дори с децата си. За кмета рокаджиите изпяха песен на Рейнбоу. Имаше и специален поздрав за Кирил Рашков - "The prisoner" (Затворникът) на Iron Maiden с пожелание да остане в затвора хиляди години.

Въпреки добрата идея и положителните призиви от сцената, близките и приятелите на загиналите младежи приеха инициативата с резерви. От родителите дойде единствено Атанас Петров, бащата на Ангел. „Още пазя дисковете на сина ми с рок музика. Харесва Раймщайн”, разказа той и отказва да говори в минало време.

„Буда, както го наричахме, наистина обичаше тази музика. Събитието е с добра идея, но може би не е подходяща датата – ден преди годишнината от смъртта”, сподели Нана, приятелка и партньор при тренировките по карате на Ангел. Нана никога няма да забрави как научава за смъртта на Ангел. Казва й майка й, а в първия момент мозъкът й категорично отказва да приеме информацията. Налага се именно тя да съобщи  за трагедията на приятелката на Ангел - Радост.

„Тя е моя съученичка и много любим човек. Аз всъщност ги запознах”, признава носителката на кафяв колан по карате. В залата на Армейски Спортен Карате Клуб „Тракия” винаги цари ред и дисциплина. Нана и Ангел обаче често се шегуват и шушукат, когато тичат за разгрявка. „За това бяхме наказвани с коремни и лицеви опори”, усмихва се тя. Признава, че оттогава не иска да тича с никой друг. „Първата тренировка след смъртта му беше най-тежката в живота ми. Сълзите просто се стичаха. Не се и опитах да ги спра”.

Мястото на вечно усмихнатия Буда до Нана в залата не заема никой. Сенсей Георги Мерджанов до днешен го оставя празно. За всички каратеки посланието на жеста е ясен – Ангел не може да замени никой друг. Да говорят в минало време за неколкократния републикански шампион по карате киокушин за тях е неестествено. „В залата мястото му е празно, но усещам присъствието му съвсем реално”, казва Нана.