Вампирите са сред нас 

СофияУтре публикува ексклузивен откъс от филма на Светослава Рудолф за телевизия ББТ, който предстои да се излъчи:

Ти си с червена риза днес?

Да, червеният цвят винаги е бил свързан с вампирите, може би поради...

Цвета на кръвта?

Цвета на тази „диета“, ако мога така да се изразя!

Това е твоята диета, така ли? Кръвта?

Значи, нашият живот е свързан с консумацията на кръв.

Носиш някакъв знак на блузата си, той означава ли нещо?

Просто една буква. „В“ като вампир и „В“ като победа. Това е идеята. Един бегъл начин да покажа на хората какво представлявам, ако въобще го повярват.

От кога започна да се чувстваш като вампир?

Почти откакто имам съзнателен живот. Израснах като човек. Но после започнах да смятам, че сивото човешко битие е досадно. Търсех нещо ново, по-интересно и в момента, в който осъзнах, че има нещо друго, това беше вампиризмът.

Как го осъзна? Заради модата сред младите хора или?

Когато аз го осъзнах, още нямаше такава мода. Модата се появи в последните години, а при мен това усещане е може би от около 15 години. Интересът ми започна с исторически проучвания, продължи в литературата, музиката....

Нали не си актьор? Дали не играеш тази роля просто? Една роля, която ти харесва и толкова?

Всеки е актьор малко или повече. Шекспир е казал, че животът е театър и всички ние сме актьори в него. Но обикновено хората имат две лица - това, което са те сред най-близките си и това, което са сред обществото. Не е актьорство, а просто начин да изразя себе си.

Другите хора знаят ли, че си такъв?

Една малка част от моите близки хора и приятели знаят. Някои го приемат спокойно.

В смисъл, дори и те да не са вампири, знаят, че ти си такъв?

Да, абсолютно! Знаят, приемат го. Всеки от тях си има своята причина.

Родителите ти?

Родителите ми знаят за тези мои влечения, но ги приемат като мода.

Смятат, че е временно за един млад човек и ще му мине?

Предполагам, че така смятаха, но като се има предвид, колко време продължава това мое влечение, явно вече са приели, че това е моят начин на живот.

Разбира се, те знаят, че когато е необходимо, аз се показвам в доста по естествена визия в сферата на хората, нямам някакви крайности, нито съм по различен от един средно статистически човек навън.

Тоест навън хората не те разпознават като вампир?

Идеята за вампиризма от край време до днес не е да бъдем остро различими. Ние не искаме да се набиваме на очи. Напротив - ние живеем в сянка. Ние не разкъсваме гърлата на нашите жертви, както правят холивудските вампири по улиците и т.н.

По какво се различава вашият начин на живот  от нашия?

Ще започна с едно изречение, което прочетох. Авторът е живял през 16-17 век по този начин: „Ние сме представителите на мрака в света, заблуден от  светлината.“ Цитирам го, защото в последните векове светлината е символ на доброто, а мракът на злото, което абсолютно не е вярно! В историята на вселената мракът винаги е бил изначален. Преди светлината е бил мракът. И когато и последната звезда угасне, пак ще бъде само мрак! Ние сме тези, които сме избрали мракът да бъде нашето битие. Не злото. Злото е въпрос на гледна точка. Мракът е по привлекателен, отколкото светлината. В нощта ние намираме по-голям чар. Звездите, нощните същества, тишината на нощта, определените звуци на нощта ни харесват много повече, отколкото заплененото ежедневие на деня, наситен с толкова много неща, които нас не ни очароват изобщо!

Но всичко страшно е свързано с представите за нощта. Тогава се проявяват всички страшни неща, които ние не познаваме, но които са в човека? Страстите, които бушуват в нас и които ти си открил в себе си, така ли?

Това, което хората не познават, ги плаши, независимо дали то е страшно или не. Аз си спомням, преди няколко години четох, че някога имало хора, които са се страхували от телевизора. Като от нещо ужасно, нещо страшно! А сега дали можем да си представим свят без телевизори? Ако опознаете нощта, ще видите, че в нея няма нищо по-страшно, отколкото през деня. Дори има по хубави неща. Човек не може да изгори на луната, докато на слънцето може! Абсолютна шегичка, за да разчупим все пак нашия разговор...

Ти ми разкриваш тук някаква поезия! А ние имаме представа за вампирите като жестоки същества, които удушават, убиват, изпиват кръвта на някого - нещо страшно, жестоко и несъвместимо с нормалния начин на живот на хората.

Това е най-разпространената представа за вампирите - че ние сме хладнокръвни убийци. А на мен не ми е известно по-хладнокръвно нещо от човека! По-жесток убиец от самия човек аз не съм видял. Така че не може да приписваме на вампира качества, от които ние се страхуваме. Можем да ги отъждествим спрямо него, но не и спрямо хората.

Вие убивате ли хора, за да пиете кръв?

Днес не. Убийството на хора е закононарушение във всяка страна по света.

Истината ли ми казваш? Защото, ако си вампир действително, би трябвало да изпиеш кръвта на някои човек и да го превърнеш в себе подобен?

Превръщането на човек във вампир не е задължително да става чрез едно ухапване или чрез пиенето на кръв. То е един доста по-сложен метод. Не, не е задължително да убиеш човек, когато се храниш. Дори напротив! Както някои би се изразил, това е абсурдно и нахалост. Не, не убиваме! Може би в Средновековието и малко по късно се е случвало. Ние имаме такива исторически сведения, но днес това не се случва. Не е нужно да убиеш човек, за да се нахраниш.

„Да се нахраниш с него“ звучи много канибалски...

Така е, звучи, когато го кажеш по този начин! Но когато разбереш как се случва всъщност, не е толкова ужасно.

Какъв е този начин?

За всекиго – различно. Понякога един вампир има нужда от не повече от една капка кръв за дълъг период от време. И тази капка той я получава от свой донор, който доброволно я дарява.

Убожда се?

Убождане, порязване или захапване, всеки си има своя начин.

Какъв е твоят начин?

За сега смятам да го запазя в тайна.

То е интимно?

Интимно е за всеки! Много малко от нас споделят на света това. Аз се съгласих да споделя това сега пред теб, за да ни разбират по-добре.