Няколко десетки се събраха днес на гробищния парк в Катуница, за да почетат една година от смъртта на Павел Толев. Младежът издъхна ден след като Ангел Петров беше жестоко прегазен от приближени на фамилия Рашкови, пише ПловдивУтре.

Мъката по приятеля му покруси сърцето на Павел и то не издържа. Шествие в негова памет ще се проведе от 19 часа тази вечер в селото. Съпричастните ще запалят свещ и ще извървят пътя от кметството до лобното място на младежа.

Павел имал от години порок на сърцето и вследствие на това му бил вграден пейсмейкър. Състоянието му преди размириците в Катуница обаче било стабилно, уверяват го лекарите.

Месеци преди да навърши 18 години, Павел издъхна на 24 септември 2011 г., точно срещу лобното място на Ангел. Гробовете им също са разположени един срещу друг по диагонал. „Ако свържете мислено лобните места и тези на гробовете и ги наложите едно върху друго се получава кръст”, разказва майката на Павел - Райна. Момчетата винаги са били свързани.

Райна обяснява, че когато е дошла като снаха в Катуница първото семейство, с което се сприятелява, е това на убития Ангел. Родителите на Ангел и Павел започват да се виждат често и стават приятели. Силната връзка между двете момчета се заражда съвсем естествено. Родителите и близките на Павел днес раздадоха курбан, жито, пита и сладки за покой на душата му.

„Сърцето ми е свито. Последната къща, в която Павел влезе, е нашата”, сподели Надя Васева, чийто син Атанас едва не беше убит веднага след смъртта на Ангел пред къщата на Кирил Рашков. Приближени на циганския бос го прегазиха, заедно с 19-годишния Петър и двама униформени. Атанас оцеля по чудо. По думите й преди обяд на 24 септември миналата година Павел и майка му отиват у тях. „Казаха, че ще се събираме в читалището и че има организирана среща с шефа на полицията относно убийството на Ангел”, спомня си Надя.

След разговорите, спонтанно всички насъбрали се тръгват от кметството към палатите на Рашкови. Минавайки близо до лобното място на Ангел, където дори кръвта на младежа не е засъхнала, на Павел му става лошо. Посинява и пада на земята. Опитват се да го събудят и да го върнат в съзнание. „До ден днешен помня как на ъгъла на ул. „Стадиона” имаше линейка, но медиците не си мръднаха пръста”, казва още Надя. Обяснили, че катунчани трябвало да изчакат спешна помощ от Пловдив.

Павел си отива пред очите на майка му, брат му и най-близките си приятели.

„Той ни научи как трябва да се живее. Преди 7 години направиха една от многото операции на сърцето му. Нито веднъж не сме го чули да се оплаква”, спомня си Ирина, приятелка и съседка на Павел. Тя разказа, че те са израснали заедно, делили са всичко – радостите, проблемите. „Раздаваше се до последно. Толкова беше добродушен, че дори нямам думи да ви опиша”. Сърдечността, с която Павел бил надарен, липсва на всичките му близки. „Нищо не може да замени любовта, която той излъчваше. Времето не лекува мъката”, единодушни са те.