Кабаиванов започна добре. Формулира ясна теза и постижимо искане

В началото на астрономическата есен южният вятър Нот задуха откъм "Раковски 134".

Най-накрая "сините" слязоха на земята, където живеят техните макар и оредели гласоподаватели. Вчера новият председател д-р Емил Кабаиванов направи няколко разумни предложения, което очевидно опонира на станалите нарицателни с профсъюзната си безсмисленост сбирки на досегашното ръководство. През последните четири години синият електорат бе подложен на уникален геноцид под формата на закодираните вербални словоизлияния на известния с привързаността си към Мавъра от Кърниградска 18, лидер. Неразбираеми в буквален и преносен смисъл. И естествено плачевният резултат бе предопределен. Дори без да притежаваш диплома от московските институти, по образ и подобие на добре познатите гурута на обществените нагласи и настроения. Защото когато "агнешката главичка" ви води под строй 350 души в Разград, ти няма как да излъчваш адекватно политическо поведение и позиции. Розовият сън е в твоята глава, а балонът се пука от гилотината на избирателя, който отреди на славната някога десница незавидния пасив от 20 хиляди гласа в сравнение с налудничавия водещ от бургаската кабеларка. Но след тежкото пиянство все някога се изтрезнява, явление връхлетяло като Тунгуски метеорит върхушката в СДС.

Явно тежкият махмурлук също е бил излекуван през горещите летни месеци. А предателите, които без малко да харижат безвъзвратно свещените три букви са в деветия кръг на Дантевия ад, сиреч по ъглите на родния политически миманс. Язва се гори с огън, мъртвите израстъци - ампутират. Без значение дали са икономисти, разузнавачи, доктори и прочие. И се започва на чисто. С нова визия и адекватно поведение. Каквото вчера демонстрира председателя на СДС. Дали карловски, чирпански или генерал-тошевски кмет. Защото може да си роден в пресечка на Витошка, но пак да си безгласна марионетка на Любо Пъпката. Който поради безумието на определени пишман лидери без малко да сложи каишката на синия лъв.

Кабаиванов започна добре. Формулира ясна теза и постижимо искане. Борба с битовата престъпност във всичките й форми. Послание, което е в унисон с основния фундамент на дясната идеология - силна държава, осигуряваща сигурност на всеки индивид и неприкосновеност на частната му собственост. Любопитното в случая е не до колко управляващите ще се вслушат в нея. Защото властта поне в сферата на борбата с престъпността показа в своя мандат, че има воля за борба за реформи. Неизвестното в иначе простото уравнение е свързано с поведението и реакцията на ронещия крокодилски сълзи изпод елегантни очилца. И разбира се на послушния нему кръг, който той вкара в парламента. В конкретни моменти по крещящо противоуставен и тоталитарен маниер, какъвто е примерът с изритването на Румен Христов от водаческото място в Русе през 2009г.

Най-новата история на българската десница е изпъстрена с приятелства и предателства, със сватбарски обещания и лицемерни лупинги, в името на егоизъм и користни цели. Всичко за сметка на онези, които бяха два милиона, а сега са 200 хиляди.

А колко ще са след 9 месеца?