Загадките на сфинкса обаче не са толкова наивно лесни, както се твърди в сапунената версия на легендата за Едип цар

От дълбока древност до нас е достигнал следният афоризъм: Всички се страхуват от времето, а времето се страхува от сфинкса.

В тази мъдрост е вложена не само емоция, не толкова страх пред тленността на човечеството, а по-скоро гордост от това, че човекът е съумял да издигне такъв паметник на скритото познание, оцеляло през различни обществени и природни катаклизми.

Загадките на сфинкса обаче не са толкова наивно лесни, както се твърди в сапунената версия на легендата за Едип цар. Знаете как владетелят отговорил на сакралния въпрос: "Кое животно сутрин ходи на 4 крака, на обяд - на 2 и вечер на 3?"

Човекът, възкликнал царят, защото като бебе пълзи на 4 крака, като порасне се изправя на 2, а като остарее си помага с бастуна. И уж отървал кожата, защото сфинксът удушавал всеки, който не давал верен отговор. Това е едно доста повърхностно решение на сериозния проблем за символиката на сфинкса. Думата сфинкс идва от гръцката дума сфинго - "удушвам". Но това е по-късна интерпретация, която няма нищо общо с построяването на легендарния монолитен паметник пред лицето на трите пирамиди на платото Гиза в Египет. Като правило в древността дълбочината на истинските загадки е била скривана зад привидно лесни за решаване задачи. Както погребалните камери например са били прикривани зад псевдокамери за заблуда на мародерите. Идеята е била крадците да се задоволят с мнимо откритие и с мнима плячка.

Тези разсъждения са може би най-логичният преход към изследването на българския учен Христо Смоленов, публикувано в последната му книга "Загора - Варна - скритата суперкултура". В нея Смоленов стига до извода, че има съществена връзка между египетския сфинкс и некрополите, открити край Варна и Стара Загора. Варненското златно съкровище е открито от видния археолог Иван Иванов през 1972 г. Радиовъглеродният анализ го датира между 4600 и 4200 г. преди Христа. Малцина знаят, че принц Микаса, водещ японски археолог, пише по този повод през 1982 г.: "Културата Варна всъщност е първата европейска цивилизация." А неолитните жилища край Стара Загора са дори с цяло хилядолетие по-древни от варненския некропол. Той пък е с 2000 г. по-стар от египетските пирамиди.

Връзката, за която иде реч, няма как да избледнее на фона на хилядолетията. Защото става дума за стандарти, въплътени в артефакти от Варна и Загора, и открити също така в паметниците на Древен Египет, както доказва Смоленов. 

На пръв поглед е чиста авантюра да свържеш миниатюрните златни шедьоври от Варна и гигантските каменни монументи от Древен Египет. Но българският учен открива железни закономерности, валидни не само за двете епохи, но и за днешни дни. 

Всичко това звучи изненадващо и едва ли лесно ще се възприеме от традиционно мислещите читатели. Но и те, както и по-авангардно мислещите, имат респект към логиката. Именно на нея се опира Смоленов.

Логиката на първите стандарти - а всъщност първото системно знание, според него е начало на научното отношение към действителността. Преди 7-8 хил. г. знанието е било закодирано в изкуство.

Знаете ли например, че в музея на неолитни жилища в Стара Загора има наш, български сфинкс, пита Смоленов. Той е много по-малък, но също като египетския е с човешка глава и тяло на звяр? Фигурката е направена от глина и е куха. Вниманието на учения било привлечено от съответствия между сбора от дължините на златните бикове, открити във Варна, и размерите на БГ сфинкса. 

В предишна своя книга Смоленов доказва, че златните фигурки на бичета от Варна не само са най-старото обработено злато в света, но са и еталонна мярка за дължина. 

Те са не просто декорация, но и носител на информация. Нещо повече - първата система от знания, първият опит за стандартизиране в световната практика е свързан именно с това най-старо златно съкровище.

Същите стандарти според него играят ключова роля и при египетските пирамиди.
Свещената мярка на древния Египет е т. нар. царски лакът. В своите изследвания Смоленов обаче установил, че прототипът на царския лакът, равен на 52 см, идва от наши земи - от Загора и Варна. 

Още през новокаменната епоха - 3000 г. преди пирамидите, в неолитните жилища от Загора, откриваме стандарт за дължина, равен на 52 см - колкото е царският лакът, твърди ученият. Удивително, но стандартът присъства и в шедьоврите от варненския некропол, изработени от керамика и злато!

Великата пирамида, едно от 7-те чудеса на света, е с основа, равна на 440 царски лакътя и височина 280 царски лакътя. А бащата на историята Херодот в средата на V век преди Христа коментира, че царският лакът е донесен в Египет от божествена раса, дошла отдалеч от север. Аргументи за това намираме и в египетската Книга на мъртвите, 1000 г. преди Херодот.

Според Смоленов размерите на сфинкса дават основание за извода, че той всъщност е бил еталон за разстояние, суперстандарт, вложен в пропорциите на египетските пирамиди. Цялата му дължина е 73,3 м, което всъщност е равно на 140 царски лакътя. Звучи невероятно, но ако изчислим съотношението между дължината на сфинкса и размерите на пирамидата, ще получим следните съответствия. Височината на Великата пирамида е 146,6 м (280 царски лакътя), което е точно 2 дължини на сфинкса. А 22/7 по 140 царски лакътя прави 440 - точно толкова царски лакътя е страната на основата на Хеопсовата пирамида.

Същинската загадка на Великата пирамида обаче си остават нейните пропорции. Наред с 22/7, там е закодирано и Златното сечение: 356 царски лакътя делено на 220 царски лакътя е приблизително равно на 1,618.

Синергията на двете главни пропорции - Златното сечение и 22/14 дава елегантно-загадъчния облик на Великата пирамида. Отношението на нейната основа към височината е 22:14=П:2. В древността числото 22 е било смятано за божествено, а деленето на 14 ни отпраща към мита за Озирис, убит и разчленен на 14 части, преди съпругата му Изида да се заеме с мистерията по неговото възкресяване.

Има нещо по-дълбоко в тези елегантни съотношения. Първо, височината на Великата пирамида е равна на 2 дължини на сфинкса. Второ, ръбът на пирамидата е равен на 3 дължини на сфинкса, което пък прави точно 423 варненски лакътя. Според Смоленов в това няма нищо случайно. Числото 423 всъщност е ключът към вековната загадка на сфинкса! 4 в първа позиция (сутрин), 2 във втора позиция (по пладне) и 3 в трета позиция (вечер). И то именно в тази последователност!

Нещо повече - загадката на сфинкса има отношение и към Златното сечение и е много по-древна, отколкото досега се е смятало, твърди ученият. И поднася още изчисления: Отношението на основата към наклона на стената на Великата пирамида е 2:Фи (където Фи е числото на Златното сечение 1,618). Височината на самия сфинкс до върха на главата е пропорционална на разстоянието от основата до гърба на монолитния паметник. Това отношение отново е равно на 1,618 - Златното сечение, де факто закодирано в статуята на сфинкса.

И нещо по-интересно - всяка от страните на основата на пирамидата е равна на дължината на сфинкса, умножена по числото пи=3,14.

Във Варненското златно съкровище Смоленов открива още една стандартна дължина - размерът на златната плоча от гроб 4. 

Изследвания показали, че тя също е мерна единица, равна на 1/3 от варненския лакът. Тя по удивителен начин е свързана с дължината на сфинкса. Неговата дължина, разделена на 100 и после на Фи на 3-а степен, дава точно дължината на варненската златна плоча. Ето защо Смоленов си задава въпроса: Отговаря ли този размер на някаква физическа величина? Отговорът е "да" и сам по себе си е новина.

Златните стандарти на мистериозната култура Загора-Варна явно не са били просто предмети за украшение. Те са означавали нещо повече за древните - за тях измерването е било свещен ритуал, а също и принципна основа на познанието. Зараждащата се наука - логическият подход към осмисляне на действителността, е трябвало да се базира на система от мерни единици и стандартни пропорции.

А дали тази суперкултура не е разпространявала знания, довели до своеобразна глобализация в една далечна епоха, която съвсем условно наричаме праистория?!