"24 часа": Анализ по темата за осъдения художник на проф. Иван Тодоров

Повечето от нас, когато видят как нещо скъпо за тях им е откраднато или потрошено, са си представяли какви лоши неща биха направили на тези, които са сторили това.

Да не говорим за родителите, чиито деца са били убити или изнасилени от изверги. Списъкът може да е много дълъг. И естествено, обществото реагира в бурна подкрепа за Йордан Опиц, застрелял един систематичен наркозависим крадец.

За последните 5 г. има обявени над 250 000 неразкрити обира. А реалният брой на обирите е към трикратно по-голям. Жилищата или вилите на повечето мои познати са обирани. И като резултат над 90% от хората искат сериозно да се разширят пределите на неизбежната отбрана.

Да погледнем за момент и от другата страна. Представете си, че сте родител, че детето ви е примамено от дилъри на дрога и е станало хероиново зависимо. Няма гаранция, че няма да ви се случи, въпреки грижите ви - не можете да сте 24 часа до детето, нито пък училищата се характеризират с тотална грижа за децата. От хероина няма измъкване! А нямате пари да го пратите примерно за 1 г. на лечение в успешна клиника в САЩ (към $ 350 000), където да има реален шанс нещо да се промени. Нямате пари и да му давате за дрога.

Какво прави детето ви - краде, за да се снабди с дрога - зависимият от хероин вече не може без дрога. И когато ви покажат трупа му... Дано не ви се случва. Дилърите си продават. Знае се къде продават и всеки може да ги види и да си купи. "Незнайно" защо полицията от по-долните етажи липсва...

Да се върнем към Опиц. Вече почти всеки знае какво се е случило. Накратко - на 5 февруари 2007 г. следобед Мариян Я. (загиналият) и приятелят му В. М., които се познавали от немалко време, отишли в жилищна кооперация. Макар входната врата да се заключвала, те успели да влязат. Което прави вероятно проникването с взлом в съсобствен имот, който не е жилище. Синът на Опиц среща подсъдимите, пита ги къде отиват.

Те казват име на лице, което не живее в кооперацията. Синът отива при баща си и му казва това. Опиц е с негов стар приятел. Те заключват входната врата на кооперацията и се обаждат в полицията.

Пострадалият и приятелят му не могат да излязат, затова отиват до прозореца на входа, отварят го и се готвят да напуснат кооперацията оттам. Експертизата установява, че прозорецът може да се отвори с ръце без помощни средства. Отвън обаче са Опиц и приятелят му.

Опиц е с преработен газов пистолет, който експертизата по делото класифицира като огнестрелно оръжие. Опиц има ловна пушка, която е много по-сериозно оръжие, но не я взема. Това е един от аргументите, че Опиц не желае да причини смърт на нападателя. Няма категорични доказателства, а само аргументирано предположение, че Опиц е имал убеждението, че борави с оръжие, което може да убие.

От този момент нататък има разминаване в свидетелските показания. Доста спорен е и въпросът дали Мариян е държал отвертка. След смъртта му в него е намерена отвертка с впечатляващата обща дължина 21,2 см. Нещо повече - в него са намерени 2 бр. ножчета и ножица. Факти, потвърждаващи, че е достоверно да се очаква такъв човек да е въоръжен. Според В. М. - приятеля на Мариян - Мариян скача от прозореца, без да държи отвертка в ръката си. Държането на отвертка е съществен момент, за да се окачестви поведението на Мариян като нападение и съответно да се твърди, че Опиц е действал при неизбежна отбрана.

Според обясненията на Опиц Мариян е държал отвертка и го е напсувал. Има противоречия в показанията в кой момент Мариян е извадил отвертката и в кой момент го е напсувал. Но подобно объркване не е невъзможно в стресова ситуация. Полицейският служител, разпитал Опиц, потвърждава, че Опиц му е казал това непосредствено след събитията, но полицаят прави това едва пред съда.

Съдът се усъмнява, че един полицейски служител може да пропусне толкова съществен момент в досъдебното производство, и не дава вяра на казаното от него.

Съдът не дава вяра и на казаното от Опиц, защото е естествено той да казва неща в съответствие със защитната му теза. Съдът не дава вяра и на показанията на приятеля и сина на Опиц, подкрепящи казаното от Опиц, поради две причини. На първо място, защото има противоречие в показанията им пред досъдебното и съдебното производство. И на второ място - поради личните отношения на тези двама свидетели с Опиц. Казано с други думи, съдът е на мнение, че те са нагласили показанията си в съответствие със защитната теза на Опиц.

Със степен на вероятност може да се приеме, че приятелят на Мариян не казва истината за отвертката. Може приятелят на Мариян да не го е чул дали е напсувал Опиц, или не. Още повече че в този стресов момент приятелят на Мариян допуска противоречиви показания във връзка със скока от прозореца. Със степен на вероятност може да се приеме, че полицаят е бил немарлив професионалист и е пропуснал да каже, че Опиц е споменал непосредствено след събитието, че Мариян е държал отвертка и че е заплашвал Опиц. При стреса около скока на младежа и изстрела е възможно Опиц да не може да определи в кой момент точно Мариян е имал отвертка в ръцете си.

Съдът определя това като непоследователност в показанията. За подобни промени в показанията на приятеля на Мариян във връзка със скока, съдът обяснява това със стреса при конкретната ситуация.

Все пак при показанията на Опиц във връзка със скока има повече противоречия, отколкото при приятеля на Мариян. Така например Опиц първоначално твърди, че Мариян "политнал" върху него при скока и той отскочил назад и се подпрял на една кола, а впоследствие посочва, че пострадалият се приземил и приклекнал на около два метра от него, като в това време той, подпрян на една кола, извадил пистолета и стрелял. Но пък не бива да се забравя и че Опиц е по-активен участник и съответно е по-стресиран.

Съдът до голяма степен обосновава присъдата си с показанията на приятеля на Мариян, който е и негов съучастник. Има противоречия и в показанията на въпросния приятел (В.М.). Но те касаели само обстоятелствата дали са отивали да крадат, или не. И тъй като всеки има право да не обвинява сам себе си в престъпление, съдът приема противоречията за нещо нормално.

В. М. страда от наркомания опиев тип, т.е. зависимост към хероин, Съдът възприема, че свидетелят, дори да е бил в състояние на абстиненция или интоксикация, е със запазени психични годности да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото. Но според публикации на психиатри и психолози това е доста спорна теза. Мозъкът под влияние на наркотици понякога дава твърде разнообразни отклонения и само със степен на по-голяма вероятност можело да се приеме подобен извод. Стабилността на дадена част от показанията не е гаранция за липсата на отклонения при формирането на възприятията при такива хора. В. М. е и криминално проявен.

Освен това той има интерес да не се представи като съучастник на Мариян в нападение. Поради тази причина кредитирането на неговите показания може да е само със степен на по-голяма вероятност.

Независимо от изложеното бих искал да отбележа нещо доста съществено: единствено съдиите, които непосредствено са изслушали свидетелите и експертизите, могат да усетят много повече от този, който само чете материали по делото. Поради това най-точното вътрешно убеждение може да си създаде именно съдът. При това съдиите, постановили присъдата и потвърждаващите я решения, са едни от най-добрите.

Нека сега да погледнем какво се случи с делото срещу бившия шеф на Международния валутен фонд в Ню Йорк по обвинението му в изнасилване.

Това, че камериерката е лъгала преди за други неща и е извършвала правонарушения, беше достатъчно за една от най-професионалните прокуратури в света - Нюйоркската, да оттегли обвиненията. Не бих казал, че показанията на наркозависим, криминално проявен и заинтересуван свидетел, дал и някои неверни показания, са най-надеждното нещо, за да бъде осъден някой. Аргументите на съда са сериозни, трите еднопосочни съдебни решения са важен критерий за искрено вътрешно убеждение. Но когато основата на решението са подобни показания, това създава само една голяма степен на вероятност нещата да са така, без да има 100% сигурност.

Когато срещу теб изскача наркозависим и криминално проявен, това може да се възприеме при един човек с по-лабилна психика като нападение. Дори този човек да не носи отверка. Според съдебно-химическата експертиза в кръвта и урината на убития (Мариян) е установено наличието на морфин. Това е в потвърждение на убеждението на всички в кооперацията, че двамата крадци са наркозависими.

Житейски обосновано е като една възможност - че ако някой скача срещу теб, при положение, че ти държиш оръжие, да има намерение да те нападне. Още повече ако е наркозависим.
Струва ми се доста възможно Опиц да е бил убеден, че двамата младежи са откраднали нещо. Опиц е знаел, че младежите са засечени известно време след незаконното им проникване в съсобствените части на кооперацията. Свидетелите Л. И. и Е. И. са разпознали шала на врата на приятеля на Мариян като откраднат преди три дни от тяхното жилище - това си е обективно откраднато имущество. В онзи момент на стрес и липса на време това е възможно да е достатъчно да създаде убеждение у Опиц, че срещу него стоят крадци.

Законът допуска неизбежна отбрана срещу непосредствено нападение върху право на собственост - независимо дали е лично, или на други лица. Освен това съдебната практика в тези случаи изрично допуска да се използва оръжие, дори извършителят да не е въоръжен.
Ако се приеме, че Опиц е бил убеден, че е възможно да действа при неизбежна отбрана и че Мариян е държал отверка и го е заплашвал, то веднага възниква въпросът и за евентуалното прилагане на текста за превишаване на пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение. Нещо, което съдът не разглежда, тъй като приема, че липсва неизбежна отбрана.


Според ВКС бягството на заподозрян в извършването на престъпление, каквато убеденост подсъдимият О. не е могъл да формира при конкретните обстоятелства, изобщо не му е позволявала да предприема мерки за задържане с цел предаването му на компетентните органи, а още по-малко да използва огнестрелно оръжие, с което предварително се е въоръжил. (чл. 12а). Вече посочихме, че с оглед на проникването през заключена входна врата на лъжата защо Мариян и приятелят са в сградата, на обективното обстоятелство - носенето на откраднат шал, на желанието на двамата да избягат на всяка цена, дори срещу насочено оръжие, нормално е в Опиц да има убеждение, че тези хора са откраднали имущество.

Само четейки, оставам с впечатлението, че е доста по-вероятно изводът на съда да е правилен. Но не оставам с убеждението за сигурност, че нещата са стояли точно така. Пак правя уговорката, че само съдът има непосредсвените възприятия и най-голяма възможност за създаване на вътрешно убеждение. Затова съдът е този, който решава. Тук си позволявам само да поставя някои въпроси, върху които според мен може да се помисли. И по никакъв начин не поставям под съмнение професионализма на съда и правилното водене на производството.

Не съм убеден, че деянието на Опиц е по-обществено опасно от деянието на 55-годишния Андрей Гаврилов, поставил огнестрелни устройства в лозето си. При задействането им беше убит 24-годишен младеж. Гаврилов беше осъден на 3 г. условно. А между 5 г. в затвора и 3 г. условно осъждане разликата е между земята и небето.

Интересен е въпросът какви са правните възможности на Опиц да избегне затвора.
Текстът в Наказателния кодекс и в конституцията не предвижда ограничения за президента и съответно за вицепрезидента при какви условия да извърши помилване. На практика помилването може да е само поради изключителни и необичайни обстоятелства, по начало настъпили след присъдата.

Засега такива обстоятелства не са настъпили. Рязкото и сериозно обостряне на трайни заболявания на Опиц могат да бъдат такива обстоятелства. Изпълнението на присъдата може да се отложи от окръжния прокурор (в случая - СГП) при сериозно заболяване; при особени обстоятелства, когато незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство и в случаите, когато осъдените са особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации.