Тя е красива, талантлива и луда глава. Когато я видите на живо разбирате, че успехът не идва случайно. Нейният позитивизъм е отворил врати, които за други цял живот остават заключени. И ви заразява неусетно. Яна Маринова е тази, която с ролята си на Елена Атанасова в сериала „Стъклен дом“ сложи в малкия си джоб актьори и актриси, славещи се като прими на българската театрална и филмова сцена. Отдала е сърцето си на екстремен мъж - шампиона по карате Тихомир Винчев. Той участва в каскади в чужди филмови продукции. Яна е избрала актьорската професия, защото може да влиза в кожата на други хора, да се забавлява на техен гръб, да греши, но да не плащаш цената за това. Малко хора знаят, че учителката й по актьорско майсторство е канадка, а пиесите на Шекспир играе на английски. С актрисата се виждаме в Пловдив преди участието й в една от хитовите комедии на театралната сцена „Смях в залата“.
Образът на Елена Атанасова прикова вниманието на публиката. Имахте много силно присъствие, макар и сред конкуренцията от популярни актриси у нас.
Затова трябва да се благодари на сценаристите. Те изградиха образа като много атрактивен, симпатичен. Елена съчетава желанието на съвременната жена да се еманципира. В същото време тя отстъпва на волята на големите на деня, какъвто е Николай Жеков. Това виждаме навсякъде около нас. Има едни амбициозни, арогантни хора, които печелят всичко навсякъде. Жените по принуда се превръщат в Елена Атанасова, за да могат да вървят в крак с така създалата се икономическа обстановка.
Елена ли е образът на съвременната амбициозна жена?
Тя съчетаваше в себе си и моя реален оптимизъм. Но заедно с това правеше интриги в желанието си да бъде успешна, материално задоволена, за да влезе във финансовия свят на акулите. Завърши трагично в личен план. Мъжът й я остави. Той избра нейната съперничка – секретарката Нели. Елена гледаше на нея с пренебрежение. Сериалът поставя въпроса дали съвременната жена иска да стане марионетки на икономическата обстановка на надпревара и арогантност? Или пък държи да запази най-хубавите качества, на които са ни възпитавали майките ни – да бъдем дами, обгрижващи както дома, така и съпруга си. Все пак жената трябва да може и тези неща.
Губи ли баланса днешната българка?
Понякога става прекалено арогантна. Харесва ми тази жена, която съчетава уменията да бъде красива, желана, любяща. Едновременно с това да преследва целите си, да бъде успешна в професията си, но не всяка цена.
Такава ли е истинската Яна?
В мен има много романтика. В същото време съм мъжко момиче. Тези две неща никога няма да отсъпят от моя характер. И те са точно в нужното количество. Нямам нужда да ставам повече мъж или да ставам кифла. Научих се да балансирам с много усилия, много труд и сълзи.
Какво сте пренебрегвали в себе си по този път?
Основно егото си. И повечето трябва да го направят, независимо дали са мъже или жени. Егото е това, което те съветва грешно. Понякога искаш да тропнеш с крак и да стане това, което ти кажеш. Тогава никога не може да си с мъжа, който обичаш. За да имаш до себе си човек, който те обича, трябва да направиш много компромиси. Така се изгражда здраво семейство. Казвам го от личен опит. Имам един приключил брак зад гърба и в момента настоящ, който е щастлив. Трябва да се научиш да отстъпваш и да даряваш повече любов отколкото амбиция, омраза, завист. Това са негативни емоции, но всеки от нас ги е изпитвал. До 25-годишна се биех по улиците, когато някой ме е засичал с кола.
