Най-интересното от печата за 2 октомври, вторник

"Да ни вдигнат парите след година", казва в интервю за "Труд" майор Иван Милов, председател на офицерска легия "Раковски".

"В този тежък икономически момент всички искат увеличение на заплатите. Ние предлагаме средствата, които са намерили за вдигане на нашите заплати, да бъдат дадени на хората, които имат повече нужда. Отказваме се от възможността за увеличаване на заплатите за една година, а искаме средствата да бъдат пренасочени за увеличаване на доходите на пенсионерите, майките, учителите и лекарите. Ние сме за това да бъдат дадени повече пари на българските граждани. Ние подкрепяме правителството", заявява майор Милов.

"За всички млади офицери трябва да е много ясно - ако си направят сметките, ще видят, че предложението на тяхното министерство е много по-добро от това на една малка група хора, които не представляват мнозинството", цитира "24 часа" коментар на министъра на финансите Симеон Дянков. Повод е предложението на офицерска легия "Раковски" да не се вдигат заплатите в МО, а в замяна да отпадне предложената възраст за пенсиониране - 52 г. за сержанти и младши офицери и 54 г. за старши офицери и генерали.

"Законът за НСО не ни дава повече права от тези на горските", е озаглавено интервюто в "24 часа" с ген. Тодор Коджейков. Той отбелязва, че НСО се нуждае от закон. Той ще даде сигурност както на служителите, така и на обществото.

"При обезпечаване безопасността на охраняваните лица ние се грижим и за сигурността на гражданите - на всички онези хора, които присъстват на определено мероприятие или случайно минават оттам.

Законът ще очертае рамките на правомощията ни и ще даде гаранции, че те няма да бъдат превишавани. Ако бъдат приети в сегашния им вариант, служителите в НСО ще бъдат с по-ограничени правомощия от горските инспектори", посочва ген. Коджейков.

Премиерът Бойко Борисов спря преговорите за подновяване на проекта АЕЦ "Белене" до провеждането на референдум само няколко дни след като се разбра, че има нов инвеститор за централата, съобщава "Сега".

ГЕРБ ще оттегли проекторешението от парламента, с което разговорите щяха да започнат официално. Борисов обяви, че "референдумът трябва да се проведе максимално бързо и дебатът трябва да бъде в парламента веднага".

Той се отказа от идеята си допитването да се проведе заедно с парламентарния вот и бе категоричен, че то трябва да стане факт още преди изборите догодина. За да се спестят пари, референдумът трябва да се случи онлайн, препоръча министър-председателят.

"Какъв да е въпросът за ядрения референдум", коментира в "Дума" евродепутатът Ивайло Калфин. Атомната енергетика в България трябва да е държавна, заявява той.

АЕЦ е дългосрочна инвестиция. Един реактор работи над 40 години. След като спре, над 20 години продължава изваждането му от експлоатация. Кой частен инвеститор може да разчете една инвестиция с ангажимент за 60-70 годнини напред и при която паричните потоци са негативни в началото и в края, и то със значителни суми?

А какво би станало, ако въпросният инвеститор изчезне. Тъй като все повече европейски държави планират да приключат с производството на ядрена енергия, техническите и екологичните стандарти стават все по-ограничителни. Тази тенденция обещава още повече непредвидими рискове за инвеститора, утежнява условията пред него и съответно себестойността на неговото производство. Тогава убедени ли ще бъдем, че ядрената сигурност ще бъде най-високоторавнище? Заради всички тези причини предстоящият референдум трябва да съдържа три въпроса: Да строи ли България нови ядрени мощности? Да продължи ли изграждането на АЕЦ "Белене"? Да има ли българската държава контрол върху собствеността и решенията на ядрените мощности на територията на страната?, коментира Калфин.

"При всяка мащабна инвестиция е много важно да се направи надеждна проверка на компанията инвеститор, вярвам, че правителството ви ще постъпи точно така." Това бе първият коментар на новата посланичка на САЩ у нас Марси Рийс по важен политически въпрос в България, отбелязва "Труд". Става дума за офертата на частния "Глобал пауър консорциум" за АЕЦ "Белене".

Депутатите трябва да подписват реален договор с избирателите - предложението е на проф. Георги Петров. В коментар за "Сега" той припомня написаното от Аристотел, че държавата възниква и съществува, за да служи на своите граждани, като създава условия за "добър живот" и за "щастие". Някои факти показват, че българската държава все още не осигурява такива условия. Тя се оказва покровител на "дребната", "битовата" престъпност и главен виновник за превръщането й в национално бедствие и обществена опасност. Пред очите на всички държавни органи (а не рядко и с тяхното съдействие) се извършва незаконно, в забранени места строителство на къщи, вили, дворци, дори цели селища.

По думите му най-невероятният абсурд в нашата държава е, че правата на скитащите кучета са поставени над правата на гражданите. Може би тя ще започне да отстранява пречките за "щастлив живот" на своите граждани, ако в Избирателния закон се добави следният текст: "Кандидатите за депутати подписват договори с гражданите за своите намерения да поддържат вътрешния ред. При неизпълнение на обещанията, констатирано от съда, те автоматично напускат парламента".

"Въведете борд в съдебната система", идеята е на Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. В интервю за "24 часа" той определя като положително, че за първи път хората обърнаха голямо внимание на тази относително скрита част от механизма на властта – съдебната власт и нейната ключова институция ВСС.

Но за съжаление, въпреки безспорната прозрачност, изборът на висшите съдии беше предсказуем с малки изключения. Във ВСС има предварителни споразумения, квоти, лобита. Заради това може да се направи нещо подобно на валутния борд, тоест да има някаква чужда експертиза. Да поканим двама-трима чужди магистрати с опит в управлението на съдебни системи и репутация на почтеност. Те да дават своята гледна точка за развитието и ръководенето на нашата съдебна система.