Движението за енергийна независимост организира кръгла маса на тема "Референдум за АЕЦ "Белене" - юридически, икономически и политически реформи".

 АЕЦ "Белене" не може да работи в енергийната система на страната, ако не изнася ток. Това заяви Иван Хиновски от Българския енергиен форум.

Движението за енергийна независимост организира кръгла маса на тема "Референдум за АЕЦ "Белене" - юридически, икономически и политически реформи".

Хиновски заяви, че изчисленията на неговата НПО показват, че цената на тока от бъдещата втора атомна централа ще бъде с 40% по-висока от енергийния микс. Едновременно с това той очаква, че цената на зелената енергия ще спадне след 4-5 години и даже тя може да се окаже под енергийния микс.

Според него цената от 3,5 евроцента за киловатчас, която се обявява от привържениците на проекта "Белене", идва от погрешни изчисления. "Най-оптимистичната е 7 евроцента за киловатчас ток", според изчисления направени през 2008 г.

Хиновски обясни, че не е противник на ядрената енергетика, а е застъпник на така наречената термоядрена енергетика, която очаква да навлезе в края на това десетилетие. Термоядрената енергетика, която ще произвежда електричество от синтеза на вода, ще направи производството на ток от АЕЦ с ядрено гориво, каквато е "Белене", безсмислено, заяви Хиновски.

От своя страна Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика обясни, че цената на тока от "Белене" няма да бъде 7 евроцента, а някъде около 11 евроцента /изчисления 2011/: "Тези сметки не са измислени".

Станчев заяви, че са направени твърде много жертви в енергийната област – затварянето на ТЕЦ-овете Варна и Бобовдол, които бяха рехабилитирани, но едната от тях беше дадена на човек, който не може да я развие, за да фалира; отказът от изграждането на ТЕЦ "Марица-Изток 4", заради което ЕНЕЛ е напуснала България и др.

Красен Станчев смята, че има достатъчно основания да не се провежда референдум за АЕЦ "Белене". Според него процесът има много политически и икономически тежести; той не може да се претупва. Все пак ако се тръгне към организирането на референдум, той не трябва да се провежда в тези кратки срокове, добави икономистът.

Подробно на темата за референдума се спря Емил Георгиев от Института за модерна политика. Според него е ненужно висок прага за валидност на допитването – трябва да са гласували не по-малко от гласувалите на предишните избори. "Това ограничава правата на самия суверен – българския избирател", категоричен е Георгиев. Според него разумната граница в случая би била 50% от регистрираните избиратели.

Георгиев е привърженик на електронното гласуване. "Трябва да се върви към електронно гласуване, защото не може идеята за пряка демокрация да се ограничава от чиновнически решения", каза той.

Георгиев се обяви и срещу големия брой на хората, които трябва да се подпишат, за да се проведе референдум – над 500 хиляди /около 8-9%/. Според него разумна цифра е 4-5%, т.е. прага за влизане на политическите сили в парламента.

Сред участниците във форума се чуха и гласове срещу провеждането на референдум. Депутатът от СДС Михаил Михайлов заяви, че тяхната парламентарна група ще сезира Конституционния съд дали може да се проведе референдум по инвестиционно намерение.

Модераторът на форума Димитър Иванов заключи, че се създава впечатление, че референдумът за "Белене" е незаконен. Внушението, че подписите определят референдума, е невярно, има други параметри, добави той.

БГНЕС припомня, че процедурата за втора атомна централа беше стартирана през 2006 г., когато победител в търга стана руската "Атомстройекспорт". Тя предложи да изгради два енергоблока, които трябваше да заработят през 2013 и 2014 г. За строителството на "Белене" беше създадена проектна компания между НЕК и германския енергиен гигант Ер Ве Е.

Реализацията на проекта започна да се отлага с идването на власт на ГЕРБ през 2009. Още есента на същата година Ер Ве Е напусна ПК.

"Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран".

През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години. Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години.

Консултантът по проекта банка Ейч Ес Би Си заяви, че неговата цена ще бъда малко над 10 милиарда евро.

АЕЦ "Белене" беше замразен през март 2012 г. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.

Миналата седмица историята получи нов обрат, след като се появи нов малко известен американски инвеститор. Това стана причина за серия от нови правителствени решения и обрати по проекта, които продължават и в момента.