При наличието на почти безплатен ресурс, няма стимул да се инвестира частен капитал

Зависимостта от европейските фондовете е вредна за икономиката ни.

Парите от тях са добра подкрепа, когато кризата задушава всички възможности за развитие, но прекалената зависимост, която развиваме не е полезна. Това коментира бизнес консултантът и общински съветник от местния парламент на Варна Христо Атанасов.

Въпреки всеобщото мнение, че европейските фондове стимулират развитието на икономиката всъщност се оказва точно обратното.

"Ако всички пари, идващи от еврофондовете бъдат усвоени през първия програмен период  2007 - 2015 г., БВП ще нарасне с 10 на сто, заплатите с близо 35%, а заетостта ще се  повиши с хиляди работни места. От близо 1,7% ръст на икономиката, за миналата година около 1,5 на сто от растежа е благодарение на еврофондовете. Това означава,  че икономическата активност извън европейските пари е повече от ниска. Ако не са парите, раздавани от държавата и общините за инфраструктура и ремонти по-голямата част от българския бизнес умира", обясни тезата си Атанасов.

Според него в дългосрочен план това е самоубийство. "Когато водеща е държавната помощ, а безброй малки и не особено ефективни пазарни субекти гравитират в сянката на държавата, всичко рухва много лесно. Растеж и реална икономика може да има само, при непрекъснат поток от външен инвеститорски и конкурентен капитал", посочи местният депутат.

"При наличието на почти безплатен ресурс, няма стимул да се инвестира частен капитал. Освен това общините не могат да решават към какъв проект да насочат парите от еврофондовете.  Средства се отпускат  за конкретен проект или се губят", обясни Атанасов. Той отчете и че взаимоотношенията на бизнеса и общините са несигурни, защото плановете се променят, администрацията може да изгуби проект, сроковете може да се удължават безкрайно, а бюрокрацията е ужасяваща.

"Обществените поръчки и начина, по които се печелят, въвеждат  фирмите в заблуда. Изкривява се пазарният модел, защото изчезва  конкуренция и не се търсят нови пазари и възможности за развитие. Стига се дотам, вместо да прилагаш пазарни механизми, с които да накараш бизнесът ти да работи ефективно, се чудиш как да спечелиш проект за да усвоиш парите, предвидени по него. Има порочно виждане, че европейските средства в България са подарени пари за незабавна употреба и ще изчезнат ако не бъдат взети, без  значение от последствията. Това е паралелна, непазарна реалност. Обявлението на обществените поръчки, през критериите за избор на изпълнители , оценката и резултати се разминават с подобните процеси в реалната икономика. Там фирмите, които харчат капиталовия си ресурс, имат много ясни критерии какъв резултат и на каква цена биха искали да получат. Еврофондовете внасят паричен ресурс, но същевременно притъпяват предприемаческия дух, защото  стратегиите започват да се градят не на пазарната конкуренция, а на конкуренцията на проекти, където решаваща дума има чиновника", коментира Атанасов.

Като най-полезна от европейските инициативи той определи програма JESSICA, която по своята същност е нисколихвен кредит със самоучастие, отпускан за устойчиви инвестиции в градските райони. Според Атанасов хубавото на този финансов инструмент е, че чрез него се подбират и подкрепят публично – частни партньорства и други градски проекти, като им се предоставят заеми, дялове или гаранции, но не и безвъзмездна помощ.

Във Варна вече стана ясно, че по програма JESSICA могат да се реализират два мащабни проекта - обновяването на Спортна зала и създаването на покрит пазар.