Преглед на печата днес, 6 октомври

"Референдумът е на път да се превърне в бумеранг за БСП", коментира "Сега". Плебисцит през януари го обрича на неуспех. Парадоксално, но вот "2 в 1" щеше да е в полза на БСП. За депутатските избори хората обикновено се активизират, а високото участие щеше да налее вода и в "гьола" на "Белене". Вярно, смесването на двете теми - за атомна централа и за нов парламент - щеше да доведе до пълен хаос в предизборната кампания, но нали е важен резултатът. Ако бяха по-далновидни, социалистите дори трябваше да забавят подписката за "Белене" така, че да съвпадне с парламентарния вот. Сега БСП рискува да загуби една решаваща битка точно пет месеца преди изборите, а това хич не е добра стартова позиция за взимане на властта. В политиката често един провал води след себе си втори. И тъй жадуваният от соцпартията референдум може да се обърне като бумеранг срещу авторите си.

Правителството търси начин да избегне думата на суверена - българския народ, казва в интервю за "Дума" Петър Димитров, депутат от БСП и бивш министър на икономиката. Според него довеждането на инвеститор за АЕЦ "Белене" има една цел - да покаже, че няма защо да се прави референдум. "Сега се надпреварват да обясняват, че референдумът ще се провали, защото хората няма да отидат да гласуват. И ако това се случи, значи няма "Да" за "Белене", слага се точка на проекта и се погребват милиардите в плевенската долина. Трябва да се каже в България ще има ли ядрена енергетика. Защото това е продуктът, който ни дели от банановите републики. А след като няма да го имаме този продукт, трябва да кажем какво друго правим. Мобилни телефони, компютри, работим по космически програми? Кой е продуктът, който дава физиономията на България", отбелязва Димитров.

"Защо никой не забелязва десните хора", коментира "Труд". Активни, добри специалисти, не се плашат от работа, някои имат по-голям или по-малък бизнес, очакват предвидими правила на играта, искат държавата да ги остави на мира и предпочитат сами да си извоюват успеха. Такива мъже и жени приемат себе си за съвременните десни хора. Част от тях ще гласуват за ГЕРБ - на принципа "защото бие БСП" - въпреки интелектуалната си несъвместимост с Бойко Борисов. Друга част ще гласуват за Меглена Кунева въпреки неясната платформа и миналото й на министър в правителството на Сергей Станишев. Трета част ще гласува за останките от "сините", въпреки че скандалите там са повече от политиките. ГЕРБ очевидно вече заложи на по-леви послания, Кунева не залага все още на нищо, а сините политици продължават да не намират формулата на единна нова организация, която да се обърне към съвременните десни хора. Вратата е отворена, тези хора ги има, остава някой да ги потърси. А ако този някой реши да мисли стратегически, може и да се сети, че подкрепата точно за такива хора ще ускори икономиката.

"Българи втора ръка", коментира "Стандарт". Какво ще се случи, ако минималната работна заплата в едно северозападно градче остане все така ниска (ако не падне още), а в столицата се вдигне, макар и с двайсетина лева. Всички, които досега са превивали гръб за мизерните 290 лева, ще натоварят багажа във все още непродадената кола и ще обърнат гръб на родния край. Който ще става все по-беден и по-мизерен, слизащ дори под летвата, която държавата поставя за социални помощи. Там ще останат само съвсем нискоквалифицираните, хората без шансове да намерят нещо по-добро, или напълно отчаяните, които вече не могат да изпълзят от омагьосания кръг. Те и сега знаят, че живеят в паралелна България. Въвеждайки принципа "минимална заплата според региона", държавата само ще им потвърди онова, което досега им е казвала индиректно - че са хора "втора ръка". Ще си признае откровено, че живеем в две Българии.