Зумба, йога и пилатес – най-посещаваните тренировки. На бойни изкуства пловдивчани дойдоха с пуканки и семки

Всяко начало е трудно. Обикновено организаторите на непознати инициативи се сблъскват с характерни български черти – мнителност или недоверие. За пръв път в Пловдив Европейската седмица на движението и спорта раздвижи стотици. Изкара ги от офисите, колите, кафетата, а времето сякаш беше поръчано за инициативата.

Е, имаше такива, които така и не си загасиха цигарите и не оставиха бирата, за да се включат в зумба тренировките или в тези по капоейра. „Оказа се, че обществото ни сякаш не е узряло да приеме с отворено сърце отворени иницативи като тази. Тренировките посетиха пловдивчаните, които вече са приели спортът като част от дозата грижа за себе си и здравето“, е равносметката на Ласка Ненова, организатор на Седмицата, която се опита да раздвижи Пловдив.

По думите й по време на тренировката по капоейра, бразилско бойно изкуство, присъстващите направили кръг като оставили инструкторите по средата. „Изведнъж някой от близката гръцка сладкарница дойде да ни направи забележка, че от хората около инструкторите, не можели да гледат“, разказва Ласка.

„Обясних им, че ако искат частно шоу или представление, могат да си платят и ще им организирам. Не са пред телевизора вкъщи“, добави тя.

Най-посещавани се оказаха тренировките зумба пред община Пловдив– с участието на над 150 „зумбирани“, по йога – с 60-70 човека, пилатес на Братската могила – 40, танците – над 80. Идеята всъщност е безплатно хората да потренират спортове, които така или иначе на са осмелявали да пробват.

Много хора например тайничко си мечтаят за бойно изкуство. С изключение на двама на тренировката по таекуондо, всички останали пристигнаха като на кино – с пуканки и семки, провери репортер на ПловдивУтре. „Фестивалът на бойните изкуства се провали. Догодина ще е с нова концепция“, казва Ласка. Организаторите тепърва ще правят равносметка, но се надяват община Пловдив да включи Седмицата в програмата си от събития за постоянно.

Здравето не е дар, а наша отговорност. Колкото по-скоро го приемем и започнем съзнателно да се грижим за него, толкова по-голям е шансът ни един ден да се разхождаме с бодър дух без бастун, а внуците ни да тичат наоколо.