Убийства, самоубийства, насилие. Кървавото цунами ни залива отвсякъде

Народа изтрещя тотално. Убийства, самоубийства, насилие залива агенциите всекидневно. Питам се такива ли сме били винаги или сега кризата ни е виновна за всичко? Според мен сме насилници и убийци по природа. Тук таме някой читав.

Демокрацията просто отприщи отдавна стаяван вампиризъм. Кръв и сперма. Ето това е реалността. Ако на някой му е необходимо разяснение, воала, Студентски град. И двете в изобилие.

Търсенето на формула за оцеляване в джунглата на столицата прави на маймуни хиляди млади хора. Тук, обаче, с удоволствие ги очакват звероукротителите.

Бяло, зелено, синьо и чап пат червено. Дали ще е от поредния пребит студент или в груповата оргия една е била в мензис няма значение.

Перверзното разбиране за начин на живот ни докара дотам, че да се питаме цялата тая кочина ние ли си я сковахме или някой друг ни я реализира?

За по-малко от дни убийствата и самоубийствата в страната удариха десетина и нарастват. Дума да няма. Ако е да теглим на брат си ножа заради един скапан имот сме първи. Но да му дадем шанс за нов живот... в някой друг живот.

Бедност. Ключовата дума за оправданието на горките ни души. Бедност. Закодирано послание за разяждащата ни мръсотия. Бедност. Първата стъпка към проституцията. И така за всеки греховен ден до края на света. Злост и корозия на кръвта ни мачка като валяк.

С риск да стана досаден ще го кажа пак. Образованите хора имат повече шанс за оцеляване. Тъпотата води до разпродаване на материално и нематериално, движимо и недвижимо. Стъпваш на криво, роднината ти тегли балтията. Отказваш секс, свалячът те гръмва. Такава тежка идиотия може да бъде сравнена само с норвежкия садист Брейвик.

А дали не храним по един Брейвик вътре в себе си. После защо толкова убийства? Крехките не издържат. Няма нужда да чакат някой с автомат. Високи сгради колкото искаш. И докато летиш към отвъдното виждаш гранясали панелки отвисоко. Да късаш парчета плът от социалния ъндърграунд се превърна в зомби рефрен от рап парче. Не ми го побира акъла.

За толкова малко време толкова смърт. С такова темпо до Нова година ще освободим място за хиляди бежанци. Природата не търпи празни пространства. А дали щяхме да сме различни с пълни джобове и хладилници? Един Бог знае...