Попмузиката се събуди, но е рано за генерални оценки

През последните месеци усилено се говори за прераждането и възхода на българската попмузика и хип-хопа. Певци от тези жанрове потриват доволно ръце и погребват попфолка, който през последните години бе задушил всички останали стилове със своята популярност.

Тези прогнози обаче са доста пресилени.

Факт е, че има събуждане в редиците на поп музиката, но за генерални оценки е твърде рано.

Няма как да не се отбележи клубния и медиен успех. Няколко родни песни като "Дим да ме няма", "Почивни дни", "Кой ден станахме" и "I Love My DJ" най-сетне пробиха румънския обръч в радиостанциите и дори се радваха на по-голяма ротация през летните месеци. Поп и хип-хоп изпълнители вдигнаха участията (в България си остават основен източник на приходи) в клубовете в цялата страна.

От друга страна почти всички добри парчета бяха събрани в една компилация - "БГ Хитове до скъсване". Твърде малко за да се бие тъпана на успеха, но все пак добро начало за изпадналите в миманса през последните години жанрове.

За смърт на чалгата също е неуместно да се говори, но и за слепците е видно, че бумът на най-масовия жанр вече е в историята. Това обаче не се дължи на Графа, Мария Илиева, Бобо или Рафи.

Просто поколението, което фаворизира попфолка вече порасна и хвърлянето на салфетки не е приоритет.

Сред тийнеджърите продължава да има доста почитатели на Преслава, Галена и Анелия, но те са доста по-различни. Младите знаят по няколко езика, за музиката се информират предимно в интернет, където разнообразието е голямо, а не по телевизиите.

Затова и рейтингите на попфолк каналите вече не са същите. Докато преди 5 години Планета тв заемаше пето място по гледаемост, веднага след националните телевизии, сега е извън десетката.

Продуцентите също спомогнаха за този спад на интереса към певците.

Звездите в жанра са без конкуренция, тъй като повечето дебютанти и дебютантки нямат общо с музиката. Те се пробват да стават известни по лесния начин - с пачките или със силикона напред. Феновете обаче не са тъпи да харесват всичко, което им се поднася и без грам притеснение игнорират еднодневките. За съжаление обаче те станаха твърде много. Като прибавим и изпълнители, които са на сцена 10 години, но никой не знае повече от две техни песни, картината става доста гротескна - почти всеки българин с личен певец, а реално стойностните се броят на пръстите на двете ръце.

Доста често ставаме свидетели как и самите попфолк изпълнители наливат брашно в мелницата на критиката. Глория и Камелия, които са над 15 години на сцената, неколкократно обвиниха част от колегите си за падащото и кръчмарско ниво на жанра.

Все още обаче той е единствения, чийто бизнес модел е завършен и трудно ще сдаде титлата "най-популярен". Всичко зависи дали обявеният възход на поп, хип-хоп и рок музиката няма да е само един фойерверк.

Всъщност процесът в българската музика е закономерен, все пак дори и бавно колелото се върти.

Попфолкът изживя своя пик и постепенно влиза в нишата, която му подхожда - нощните заведения. При това през последните месеци в сериозна конкуренция. Защото диджеите в попфолк клубовете вече миксират Азис със Криско и Били Хлапето, Андреа с Графа и Бобо или Преслава с Рафи, Ангел и Моисей.

Хубавото е, че младото поколение изпълнители залага повече на комерсиалното звучене, защото това бе един от дефектите на родната ни поп музика. Доста години излизаха някави парчета, които в нечии уши звучат елитарно, но пък публиката не харесваше. Както и музикалните редактори в електронните медии, които ни "заляха" с румънска музика, защото нашата е неслушаема.

Това лято нещата се обърнаха, дано не прецедент, а се превърне в практика.