При плоския данък от 10% богатите били облагодетелствани, затова било справедливо с новия налог да плащат повече. 

Лихвите върху влоговете ще се облагат с данък от 10%. Тази новина като че между другото съобщи вчера вицепремиерът Симеон Дянков.

Направи го, докато даваше пресконференция за бюджета за 2013 г., който вчера кабинетът прие, и след приказки как се увеличават пенсии, минимална заплата, увеличени пари за образование и култура, пише в. "24 часа".

Бомбата с данъка върху лихвите бе хвърлена, след като само преди месец министерството на финансите опроверга новина, че се обмисля въвеждането на такъв налог. Сега бе съобщено, че налогът влиза в правния мир с промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Дянков бе изчислил, че ако човек има 20 000 лв. в банка при 4% лихва на годишна база, данъкът ще е 80 лв. Вицепремиерът обоснова въвеждането му с факта, че сме единствената европейска държава, която не облагала дохода от лихви. Основната причина обаче била не толкова финансова, той очаква от данъка да прибере в хазната към 120 млн. лв.

"Една група богати хора имат доход, който досега не е облаган, което за мен е странно, обясни мотивите Дянков.

При плоския данък от 10% богатите били облагодетелствани, затова било справедливо с новия налог да плащат повече. От финансите изчислили, че едва 10% от гражданите, държащи пари в банки, имат влогове над 20 хил. лева. Едва преди месец и половина вицепремиерът разбрал, че има в България доход, който не се облага.

Самият той плащал данък върху спестяванията си в чужбина. Нямало опасност това да разклати банковата система, според Дянков тя има огромен ресурс, който се увеличава всеки месец с около 0,5 млрд. лв. последните три години. По-късно вчера от БНБ заявиха официално, че не очакват обявеното облагане с 10% на доходите от лихви по депозитите на гражданите да повлияе директно на показателите на българските банки и на стабилността на системата. Но допълниха, че БНБ не е информирана предварително за такова решение и научава за облагането от медиите.

Шефът на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова пък обясни, че с налога ще се осигурят още приходи за повишаване на пенсиите и минималната заплата. Сега само този доход не се облага и е нормално при плосък налог и ниска данъчна ставка да се третира като останалите, каза Стоянова. И добави, че “в ЕС всички държави без две облагат дохода от лихви дори с по-висока ставка от дохода от труд". Тя даде пример, че, ако човек е спестил 10 000 лв. и получава 5% годишна лихва, ще плати 50 лв. данък. При влог от 100 000 лв. данъкът става 500 лв.

С други промени вчера кабинетът реши да се въведе и 7% данък за онлайн хазарта, а за останалите видове хазарт 15-процентната ставка се запазва. Фирми с приходи под 300 000 лв. пък няма да правят авансови вноски за корпоративен данък. Въвежда се единно платежно нареждане, което предвижда поредност на погасяването на публичните задължения.

34,49 млрд. лв. имаме към края на август

34,49 млрд. лв. са спестяванията в банки на домакинствата и нетърговските организации, които ги обслужват, показват данните на БНБ към края на август. Тук влизат стойността на депозитите и натрупаните лихви. За година увеличението е с около 14%, или с малко над 4 млрд. лв. От статистиката за разпределението им според вложената сума към края на юни става ясно, че най-голям е броят на депозитите с до 1000 лв. в тях - 9,38 млн. броя от всички 12,2 млн. Най-малко са депозитите с по 30 000 лв. и нагоре, но пък там ръстът е най-сериозен - достига до над 30% за година.

Средните лихви по депозити на домакинствата към август са между 3,56 и 5,23% в зависимост от вида. При средно 4% лихва излиза, че от спестяванията ни хазната ще прибира към 138 млн. лв. годишно.

Банкери, икономисти и опозиция: Грешка! Поскъпват кредитите

Банкерите са против въвеждането на данък върху лихвите от депозити, но повечето се въздържат да коментират публично темата. Някои неофициално споделиха, че такава стъпка би имала повече негативни ефекти, отколкото позитивни. Те не очакват да се повиши значително потреблението, каквито са част от мотивите за новия налог. Смятат още, че предприемчивостта може да се насърчава, като се осигурява предвидима бизнес среда.

Според Момчил Андреев, главен изп. директор на "Райфайзен", вложителите биха получавали по-нисък доход - вместо 5% примерно 4,5 на сто, а това ще направи депозитите по-неатрактивни и те ще се конкурират с други алтернативи - фондове, облигации, акции, имоти, инвестиционно злато. Той не очаква изтегляне на средства с мотива, че банките са стабилни, а парите в буркани не носят доход.

Въпреки това икономистът Николай Василев се опасява, че депозитите ще намалеят и може да изтекат в чужбина. Той предупреждава, че лихвите по кредитите ще се увеличат с 0,5-1% и така цялата икономика ще пострада.

Опозицията също реагира остро на идеята и предупреди, че подобен ход не се прави по време на криза и хората ще започнат да теглят спестяванията си.

Според лидера на БСП Сергей Станишев това е поредната екстравагантна идея на Дянков, която цели да бръкне в джоба на българските граждани. Лидерът на социалистите категорично възрази срещу обяснението, че това е едва ли не данък върху богатството. Станишев подчерта, че ще се облагат депозитите и на хората с ниски доходи, които пазят бели пари за черни дни.

Според шефа на икономическата комисия Мартин Димитров облагането на лихвите ще доведе до по-скъпи кредити. “В криза не се въвеждат нови данъци. Завоят наляво се случва - повишаване на осигурителните прагове, повишаване на максималния осигурителен доход, въвеждане на данък върху лихвата от депозитите", каза той. Тези мерки според Димитров ще увеличат сивата икономика. Данък депозит му напомнял на европейския данък върху финансовите трансакции, срещу който преди време страната ни се противопостави.

Изключително некоректно е да се посяга на спестяванията, коментира и депутатът от ДПС Хасан Адемов. Според него, ако спестяванията са доходи от труд, то за тях вече веднъж е платен данък и това поставя въпроса как така се прави два пъти данъчно облагане за едни и същи пари. Според Адемов предложението ще отпадне между двете четения и най-вероятно се прави, за да отклони вниманието от проблемите на бюджета. Ако се стигнело до ефекта на доминото и гражданите започнат да теглят парите си, тогава банковата система щяла да е пред сериозно изпитание.

От ВМРО направо заявиха, че повеждат протест срещу новия данък. Дянков моментално трябва да оттегли идеята си, такова облагане ще изведе хората на улиците и дните на правителството са преброени, казват войводите. Те допускат и възможността това да е "поредното сондиране на обществена реакция" от Дянков или дори директен опит за бламиране на Борисов. (24часа)

Във Франция има необлагаем минимум - 15 300 евро

По информация на анализатори само в 4 страни от ЕС няма данък върху лихвите по депозити. Една от тях е Естония. Тя е със сходна икономическа ситуация като България и като нас има стабилни публични финанси. Затова не въвежда такъв данък. За разлика от Литва, Латвия и Словения, където преди кризата не е имало такъв налог, но после е въведен. Аргументът е бил повече приходи, за да се стабилизират публичните финанси.

Във Франция има данък върху депозитите, но размерът му зависи от сумите. "Най-народните" депозити например - с до 15 300 евро в тях, не се облагат.

В Германия има данък върху влоговете, който започва от 25% и е според размера и вида им. Социалдемократите обещаха да го вдигнат на 31%, ако дойдат на власт.

Облагането на лихвите по депозити за физически и юридически лица във валута стана факт от януари 1991 г. в Гърция. Данъчната ставка в момента е 10%, удържа се от лицето, изчислило лихвата, напр. банка, и се удържа от него от националния бюджет. Тройката кредитори в момента предлагат увеличение на данъците върху лихви в Гърция от 10 на 15%.(24часа)