"Ванга Пророчицата" на Жени Костадинова е документален фоторазказ за живота, делото и духовното наследство на българската ясновидка. А

За великата Ванга е трудно да се пише. Още по-тежко е да се опиташ да я "затвориш" между кориците на книга. Няма как тази необикновена жена, помогнала на хиляди, да се побере там - независимо от броя на страниците. Та тя е цяла вселена! Но си струва да пробваш, когато повече от 15 г. задълбочено си изследвал този феномен.

"Ванга Пророчицата" на Жени Костадинова е документален фоторазказ за живота, делото и духовното наследство на българската ясновидка. Авторката, която 18 г. е работила като журналист, има куража да ни помогне да надникнем в света на отвъдното, на времето много преди нас и много след нас, пише в. Стандарт.

"Книгата на Жени Костадинова е колкото памет и поклон, толкова и едно завръщане, подарено ни от тези, които обичат Ванга, които са се докоснали до нейните лечебни и пророчески сили, от един автор, тръгнал към отговорната си задача с Вяра и постигнал я с Любов!", смята големият Светлин Русев, един от най-близките до пророчицата. Представянето на книгата ще е на Петковден (14 октомври) в Рупите, когато е храмовият празник на църквата на Ванга.   

"Ванга е дар за съдбата ми. Търсейки толкова дълго истината от и за нея, сякаш минах през духовна школа, която ме научи на търпение, смирение и вяра в справедливостта", казва Жени, която е магистър по философия и член на Съюза на българските писатели. Искала третата й книга за пророчицата да е максимално документална, затова в нея има над 250 снимки. Помолила фондация "Ванга" да и предостави фотоархива си. Защото снимките също разказват - виждаш Ванга в празник и делник, сама и с приятели, в градината сред цветята, седнала на пейката, на сватба или кръщенка, на раздумка с големи наши писатели, музиканти и политици. Не липсват и уникалните фотографии - пророчицата в бяла рокля и с бяла шапка на море в Приморско в началото на 70-те, на разходка в Мелник, в Роженския и Рилския манастир, Димитър Туджаров й свири на акордеон в средата на 80-те на миналия век, Ванга като момиче в Струмица. Има и доста нейни лични документи - позволително за венчавка, кръводарителска книжка на БЧК, паспорт, завещание. "Фокусът в тази книга е друг - някой разказва за Ванга, а не тя за нас. С десетки събеседници съм говорила за пророчицата. Задължени сме като нейни съвременници да оставим документ за тази необикновена жена, посветила живота и дарбата си на българския народ", смята Костадинова.   

"На 2 г. останах без майка, на 12 ослепях, после един глас ми заговори и съдбите на всички хора видях", така започва магията на пророкуването според самата ясновидка, която си отиде от този свят на 11 август 1996 г. Нейните предсказания са безброй. Как се раждат? Самата Ванга ги тълкува различно - "Един глас ми говори", "Казва ми Небето", "И рече свети Йоан Златоуст", "Викат ми мъртвите", "Не ме оставят на мира тези сили", "Извънземните дойдоха и ми говориха цяла нощ", "Захарта ми казва", "Като пипнах пръстена, къщата се отвори", "Коя душа говори - не знам", "Говорят ми тревите и камъните", "Всеки идва при мен с името си - написано е на челото му или поне първата буква е ясно сложена". Тези признания на Ванга са описани в книгата на Жени. Оказва се, че на пророчицата не й лесно с дарбата. "Между мъртвите, сред живите - така живея. Това е съдбата ми. А вие, ако имате тези очи да го видите този мой свят, няма да ви се живее един час тук", изповядва пророчицата пред свои близки. Разкрива как за първи път познала, че мъжът на нейна съседка ще се върне, а не е убит. След това казва на близките на "голям човек", че е загинал. "От човек на човек, разчу се. Оттогава досега - хиляди са ми на главата. Аз съм се крила на тавана - гладна и жадна стоя, само да не ме карат да гледам.

 Станах като конец - в игла да ме вденеш споделяла Ванга. "Вие си имате само вашите грижи, а аз преживявам и вашите, и световните. Що злини се правят, Боже, всеки ден! Лоши са хората, лоши! Те такива идват от Небето, как да им се сърдиш?! Ще станат ли по-добри, Боже?!", чуди се великата българка, чийто дом се превръща в храм на надеждата. Пазят се данни, че само през 1975 г. в община Петрич са получени над 5000 писма, телеграми и молби за посещение при Ванга. Но най-ценни за нас са нейните завети. "Вкъщи над камината съм сложила една нейна мисъл, изписана върху дърво: "Не искайте много - не можете да му платите цената!", споделя Жени Костадинова.

Писателката приема Ванга не само като мъченица, но и като възрожденка. "Че кой друг половин век будеше човешката съвест толкова осезаемо и неоспоримо!? Да, тя е и свят човек - заради своя висок морал, вяра и чувство за дълг към народа си. За мен Ванга и Дънов са духовните дарове на България, които още не сме осъзнали и признали", пали се Костадинова. И описва в книгата, че пророчицата винаги казвала - хората се отличават по душите си - има само два вида - добри и лоши, иначе всички сме грешни на Земята велики хора няма

Затова и понякога нагрубявала лошите - да ги разтърси, да се замислят и да променят избора си. Ванга си отишла като оптимист - предрича, че ни очаква ера на мир и разбирателство, границите ще изчезнат и ще ходим на гости на други планети. Кога? "Доброто ще дойде, някои ще го дочакат" - само този "жокер" дава Ванга. Затова и най-важният й завет към българите, отправен на 7 август 1996 г., дни преди да издъхне, е: "Сега, като си отида, вземете мерки. Да не се карате, да не си завиждате, да не се шпионствате. Живейте в мир! Не се делете, работете заедно. Бог на всеки ще даде, според делата му. И се обичайте, защото всички сте мои деца!"