Литература от всеки вид ще "дебне" от почти всеки ъгъл на обществените места

Всеки пети възрастен и всеки пети 15-годишен европеец не разбира какво чете и не може да пише добре. На родния си език.

С други думи има огромна армия от граждани на Европа, които попадат в графата “недотам неграмотен”. Не става дума за хора, които изобщо не могат да четат. А за тези, при които четенето с разбиране и въобще работата с текст ги затрудняват. Тази статистика автоматично означава срив на пазара на труда.

 Данните за задълбочаващия се проблем с липсата на грамотна работна ръка се разисква преди дни на експертна среща към Съвета на министрите на образованието на ЕС в Кипър. Това ще е тема номер едно и на предстоящото заседание на съвета през ноември. Просветните министри трябва да приемат обща стратегия за грамотността в ЕС. Защото, според анализите, тя е в основата и на все по-голямата бедност на Стария континент.

Дъжд от книги. Всякакви - класически, електронни, комикси, вестници, списания, енциклопедии, справочници, речници... Каквото ви хрумне в тази посока буквално ще вали от най-необичайни места във всекидневието на средностатистическия европеец, включително и в нашето. Литература от всеки вид ще "дебне" от почти всеки ъгъл на обществените места - кина, магазини, кафенета, ресторанти. Така че всеки, без значение на социалния си доход, да има достъп до тях. И да започне да чете. А в търговските центрове и дори на жп гарите задължително ще има библиотеки. В Европа като цяло, а и за всяка отделна държава приоритет ще станат литературните конкурси, акциите по масово четене и раздаването на писателски награди.

Това е върхът на айсберга от мерки, които готви Брюксел за спасяването на Стария континент от незнанието и развиването на т.нар. функционална грамотност (умението да анализираш, преразказваш, извличаш информация и да решаваш задачи след запознаване с даден текст).

Въпреки че няма общо изследване за нивото на знанията на европейците по отношение на четенето и писането, нито за отделните държави, анализите на експертите са категорични - хората не четат. И това е проблем за пазара на труда. В същото време Европа се опитва да излезе от кризата и ако не вземе мерки за повишаване на грамотността, това няма как да се случи, е изводът на експертите към Съвета на образователните министри.

Всеки пети възрастен и всеки пети 15-годишен европеец не разбира какво чете и не може да пише добре. На родния си език.

С други думи има огромна армия от граждани на Европа, които попадат в графата “недотам неграмотен”. Не става дума за хора, които изобщо не могат да четат. А за тези, при които четенето с разбиране и въобще работата с текст ги затрудняват. Тази статистика автоматично означава срив на пазара на труда.

Данните за задълбочаващия се проблем с липсата на грамотна работна ръка се разисква преди дни на експертна среща към Съвета на министрите на образованието на ЕС в Кипър. Това ще е тема номер едно и на предстоящото заседание на съвета през ноември. Просветните министри трябва да приемат обща стратегия за грамотността в ЕС. Защото, според анализите, тя е в основата и на все по-голямата бедност на Стария континент.

"В момента се намираме в парадоксална ситуация - висока цифровизация, която изисква висока грамотност, и все повече нискограмотни хора", е записано в доклада им, с който "Труд" разполага. Цифровизацията е проблем на по-възрастните хора, а "нормалната четивна грамотност" на младите поколения. Положението в България не се различава от общия фон. У нас всеки 8-и младеж (от 15 до 29 г.) не е притежавал нито една книга през живота си. А според PISA 15-годишните ни са на дъното на международните класации по четене.

Ето основните мерки, които Европа се готви да вземе:

1. Безплатно задължително образование.

2. Повишаване квалификацията на учителите. Стимулиране назначаването на мъже педагози.

3. Осигуряване на време за свободно четене.

4. Отпадане на възможността за повтаряне на клас - това се смята за най-голям източник на потенциални неграмотни. В България обаче тази мярка бе отхвърлена.

5. Защитаване на двуезичието в училищата, където има деца мигранти.

6. Обучение на родителите. Възможности за образование на възрастните хора.

Митове

* Ниската грамотност е явление в развиващите се страни, със сигурност не и в Европа.

* Ниската грамотност е проблем, привнесен от мигрантите и не се отнася до родените и израслите в европейски страни.

* Ниската грамотност е проблем само на социално маргинализираните, а всички извън тази група са образовани.

* Някои хора просто не могат да се научат да четат и пишат, като причините за това са различни.

* Само училището е отговорно за научаването на децата да четат и пишат.

* Дислексията е нелечимо увреждане,така че нищо не може да се направи. Тези хора, при които е открита, няма начин да бъдат ограмотени.

* Подобряването на уменията на трудно четящите става прекалено бавно, твърде трудно и прекомерно скъпо, за да си струва усилията. Няма смисъл да се инвестира в него.

* Родителите не могат да влияят върху развитието на грамотността на децата си след най-ранната им възраст.

* Прекалено късно е да се направи каквото и да било за проблемите сграмотността, след като децата са завършили начално образование. Ако до този момент те не са придобили нужните умения и знания, в по-горните класове е безсмислено да се прави каквото и да било в тази посока. Напълно излишно е да се работи с хората и в трудова възраст.

Факти

* Всеки пети 15-годишен и почти всеки пети възрастен не притежава четивните умения, необходими за успешна изява в съвременното общество.

* Огромното мнозинство от хората с ниска грамотност са родени и живеят в страната си.

* Всеки пети възрастен в Европа не притежава достатъчни езикови умения, като повечето от тях са трудово заети.

* Почти всеки, който има затруднения при четене и писане, може да развие адекватни умения, ако получи подкрепа.

* Училищата играят важна роля, но не само те са отговорни за грамотността. След официалното образование важна роля имат работодателите.

* На имащите затруднения с четенето често се поставя диагноза дислексия. Но всяко дете може да се научи да чете и пише.

* Програмите за подобряване на уменията на хора със затруднения при четене имат висока успеваемост и са изключително ефективни от гледна точка на разходите. Тази инвестиция се изплаща десетки пъти в рамките на техния живот.

* Нагласата на родителите има много силно влияние върху развитието на детската грамотност.

* Милиони деца постъпват в средни училища с умения за четене, които не са достатъчно добри, за да успяват в училище. Със специализирана помощ те могат да развият добра или дори отлична грамотност.

Тест проверява четивни умения

Просветното министерство ще изготви стратегия за грамотността. На нейна база ще бъдат разработени конкретни програми за прилагането , съобщи зам.-министърката на образованието Милена Дамянова за “Труд”. Тя участва от българска страна и в експертната група към Съвета на министрите по образование.

От тази година в детските градини, където има 3-годишни малчугани, ще бъдат направени т.нар. скрининг-тестове. Чрез тях ще се установи кои деца могат да развият проблеми при усвояването на грамотното четене и писане. Целта е да им се помогне още в началото, а не като отидат в първи клас автоматично да бъдат заклеймени като изоставащи и пратени в помощни училища. Това е и начин да се вземат мерки още в предучилищна възраст за децата, които имат затруднения при усвояването на официалната реч. Още повече че вече над 85 процента от малчуганите ходят на градина. Другата мярка в тази посока е въвеждането на двугодишно предучилищно обучение. Това ще са групите, в които децата не само ще се социализират, но и ще придобиват умения за грамотност. Забавачките са много важни особено за ромските общности - те са почти единственият шанс за ограмотяване на децата от тези групи. 
Другата мярка, която също вече работи, е въвеждането на целодневно обучение.

Най-голямото предизвикателство обаче към цялата система е промяната на учебните планове и съдържание, така че обучението да е интересно на учениците и да е практически насочено. 
Още от миналата учебна година в училищата бяха въведени различни видове тестове, които отговарят на международните програми за изследване на грамотността. 
Тепърва обаче предстоят по-сериозните квалификации на педагозите, за които важи общоевропейският извод, че изостават от цифровата грамотност.

Ще има нов вид учители

Според една от препоръките, които трябва да одобри Съветът на министрите на образованието за повишаване на грамотността, е масовото въвеждане на нов вид учител - педагог по четенето. Той трябва да стане помощник на началния учител и да е магистър по новите методи на преподаване.

Този преподавател може да води и часове за родители. Семействата трябва да са наясно, че четивната грамотност е в основата на бъдещия успех на тяхното дете. Също така се предвижда стимулиране на връзката между училището и бизнеса, така че децата от малки да знаят, че знанията им ще им донесат успех при избора на кариера. 

Безплатни учебници и за възрастните 

Една от най-големите програми, които предстои да стартира, е тази за ограмотяване на възрастните. Ще се подкрепят всякакви идеи за подобни курсове - не само за работа с езика и текстовете, а най-вече за умения, свързани с цифровизацията. Дори се препоръчва да се раздават безплатни учебници и материали.

За целта трябва да бъдат написани нови помагала и програми. Също така ще се признава т.нар. неформално или самостоятелно обучение в тази посока от държавните власти. Ще се въведат обучения за възрастни в затворите или сред най-бедните слоеве. Причината, както е известно, е, че ниската грамотност по-лесно тласка младите хора към различни престъпни групи.

Как и кога ще стартират тези програми ще стане ясно след ноември.