Мисията Баумгартнер – един човек, а всъщност цяла Вселена

Оказа се, че можем да мислим и за нещо друго, освен за себе си. Можем да гледаме по-далече от носа си и да виждаме нещо различно от данъците, безпаричието и болестите.
За 2 часа и 20 минути се почувствах истински жива. Не свалих поглед от екрана. Исках да видя какво се случва. Не смеех да помръдна, защото нещо можеше да се обърка. Малко съспенс. Знаех, че законите в Съединените щати не позволяват да се излъчва картина, която може да окаже силно въздействие върху зрителя. Докато гледах и слушах безупречния коментар по телевизия България Он Еър, със затаен дъх посрещах всяка дума. Наясно съм, че визуално всичко пристигаше с няколко секунди закъснение, за да може, ако има провал той да не бъде видян от целия свят. И все пак, леко закъснение в реакциите или може би нарочно, успяхме да разберем че има проблем. Признавам – изплаших се, когато разбрах, че шлема на Феликс Баумгартнер се запотява докато диша. Всички започнахме да коментираме какво ще се случи, ако при полета този шлем замръзне и Феликс изгуби своята визуална ориентация. И точно в този момент спряха да подават сигнал от Контрола на мисията. Вече не чувахме какво си говори Феликс със своя учител. През цялото време Великият мъж говореше само със своя учител – Джо Китингър - първият, който е скочил от 31 км. височина и то преди 52 години.

Китингър е полковник от Военно въздушните сили на САЩ . Изражението на лицето му беше единственото, от което можехме да си правим изводи дали всичко е наред. Оказа се, че проблемът със запотяването е бил сериозен.

На пресконференцията след успешното приземяване Феликс сподели, че запотяването на шлема е била една от предварително предвидените причини за отлагане на скока.

Каза, че докато бил изправен на ръба на Космоса се помолил на Бог. Искал от него да не го предава и да оживее след скока. Казал си - не мога да загина пред очите на собствените си родители и на целия свят! И той успя.

В началото на свободното падане, всички видяхме колко безконтролно се въртеше. Това била другата опасност. Феликс сподели, че в този момент имало възможност да изгуби съзнание, трябвало да задейства парашут, но не го направил. Не го направил, за да прескочи свръхзвуковата скорост и да постави рекорд, нужен не само за печалба, но и за науката. Все още се очакват резултатите постигнати от Феликс и екипа му да бъдат потвърдени от  Международната федерация по аеронавтика. Само те ще кажат дали и какви точно са поставените от Феликс рекорди. 
Важното е обаче, че научихме какво е да си там – на ръба на Космоса. Да се почувстваш смирен и малък, както казва Феликс. И най-вече – вдъхновен.
Мечтата на Феликс е да вдъхновява поколенията. Иска от тук нататък да стои на мястото на своя учител - Джо Китингър и да продължи експериментите с издръжливостта на машините, и на човешкия дух!

Снимки от уникалния скок вижте тук