Преглед на печата за 17 октомври

"Как ни африканизираха", коментира "Преса". Българинът живее днес в условия на неравенство, каквото едва ли е имало някога в неговата история през последните столетия. Дистанцията в доходите между тези, които са в класацията на десетте най-богати милионери, и ровещия в кофите за боклук или получаващия  минималната заплата е огромна. Но повечето от представените в  парламента политически сили избягват да говорят за неравенството и неговото преодоляване. Още по-малко да правят сравнения и да  търсят изход от това състояние. Българинът се е превърнал в сноп от омраза към всички и всичко в България. Той е лесна плячка на популистки политици, които се мъчат да го спечелят, като му  насочват омразата, предлагайки му виновник за неговите нещастия. Докато партии, политици и медийни шамани дрогираха  идеологически българина с думички като "демокрация", "път към Европа", "европейско развитие на България", реално го водеха към последните места в Африка по ключови показатели на неговия живот.

"Всички /не/обичат Дянков", коментира "Труд". Последните  социологически проучвания показват много бърз и стабилен спад на доверието към управляващата партия. Ако в политиката има списък с надпис "никога не правете това", вицепремиерът Симеон Дянков наруши всички забрани. Военният министър Аню Ангелов лансира нови реформаторски решения - увеличава заплатите, но за сметка  на някакви "реформи", което е условието на Дянков. В документите на ГЕРБ няма заложени такива действия, които виждаме сега.  Никога в историята на България не е имало политик, който да  насъска офицери срещу войници. Армията е настроена срещу правителството. Това, освен че е унизително, е и опасно. Следват пенсионерите, които бяха забравени три дълги години, а животът  пред тях не е толкова дълъг, че да прощават подобно отношение. Всектор сигурност, ако махнем онези момчета от НСО, които лично  превозват важните на деня с новите си играчки, отношението към  финансовата политика на правителството отдавна е преминало точката на замръзване. Няма обществени групи, които да не са пометени от реформаторските идеи на Дянков. Но най-фундаменталното нещо, което пострада, е бизнесът. А на него разчитаме да пълни хазната.

"Ние сме българи, с извинение", коментира "Сега". Скоро в Евросъюза ще трябва да се извиняваме, че сме българи. Няколко водещи държави в Европа вече гледат напрегнато към 2014 г., когато официално трябва да паднат ограниченията за българи и румънци да си търсят работа в другите държави от ЕС. Обмислят се варианти как гражданите на България и Румъния да си останат втора категория в сравнение с другите европейци.  Идеята на Холандия да поправи "грешката" с приемането им в ЕС, като ги спре поне за Шенгенската зона, намери силни поддръжници в Германия, Белгия, Финландия и други страни. Франция даде принос чрез кампанията си срещу техните роми, съчетана с общо охлаждане към българи и румънци. Великобритания обаче изрече онова, което бе на езика на мнозина: България и Румъния да останат формално в ЕС, но да бъдат изхвърлени гражданите им чрез нов визов режим. Заключването на границите за българи само ще задълбочи проблемите в страната и ще породи антиевропейски настроения. В същото време правителството гледа равнодушно засилващата се дискриминация и изолация на своите граждани в ЕС

"Хаос и до входа на линейката, и след изхода от нея", е  анализът в "24 часа". В страните с развито здравеопазване спешната помощ е едновременно по-добре финансирана, оборудвана и
обезпечена с персонал и по-ефективна. Нашата страна изостава с разработването на стандарти за оказване на спешна помощ, за изисквания към оборудването и медикаментите в линейките. Здравната ни система и спешната помощ са неадекватно финансирани, така че дори на хартия да имаше разработени стандарти, те нямаше да бъдат приложени на практика. В проектобюджета за 2013 г., макар да се отбелязва незначително увеличение на парите за здраве, няма нищо, което да подсказва, че този сектор ще стане реален приоритет за страната ни. При сегашната перспектива за застаряване на населението това определено не е особено мъдра политика, защото страната ни ще има нужда от все по-голям обем здравни услуги.

"Снимахме 55 хил. нарушения за година", посочва в интервю за "Монитор" комисар Богдан Милчев, шеф на столичния КАТ. Една  камера дисциплинира шофьорите за три месеца, отчита той. И разказва, че за една година са сменили местата на камерите в София на няколко пъти. Тази тенденция ще се запази и занапред, тъй като дава резултат. Целта на камерите е не да хванат повече нарушители, а да дисциплинират шофьорите така, че те да не нарушават закона. "Ефективността на камерите е поразяваща. На тях дължим и по-малкия брой на жертвите", допълва комисар Милчев.

"От спортните училища ще се излиза с професия", обявява в интервю за "Новинар" Свилен Нейков, министър на спорта. "В момента спортните училища са наш основен приоритет, посочва той. Направихме законова промяна, с която да можем да финансираме изграждането на тяхната база с пари от спортния тотализатор. Борим се да получат по-високо финансиране за всеки ученик, за да може спортистите да получават добра храна и условия, необходими им за реализиране на целите. С други нормативни промени ги задължаваме да преминат към двуразов тренировъчен процес, което до момента не се случваше и те работеха като обикновени училища. Децата от спортните училища вече ще излизат от тях с диплома за инструктор по вид спорт. Ще имат професия и ще могат да работят като треньори в клубовете и помощник-треньори в националните отбори."