Образованието върви на зле, считат половината българи

Частното образование се ползва с по-ниско доверие у нас в сравнение с публичното. Близо две трети от българите заявяват доверие в общинските и държавни училища и вузове. Когато става дума за доверие в частните, мненията са по-скоро поделени между „да” и „не”.
В същото време близо половината от пълнолетните българи смятат, че училищното образование у нас върви към по-лошо. Следването в чужбина остава по-предпочитан вариант сред младите хора.
Данните са от въпроси на „ББСС Галъп интернешънъл”, зададени в рамките на редовното изследване на агенцията.
Мненията са разделени почти поравно в отговор на хипотетичния въпрос „Ако зависи от Вас да препоръчате на кандидат-студенти къде да следват висше образование, какво бихте препоръчали”. По-младите, живещите в столицата и хората с по-високи доходи изглеждат по-склонни да препоръчат чужбина. България пък е най-честият отговор при по-възрастните.    
Въпросът „Според Вас, като цяло, накъде върви образованието в училищата?” не дава оптимистична картина. Най-големият относителен дял на оптимисти за училищното образование сред различните възрастови групи е сред хората на възраст между 18 и 25 години. Обнадеждаващото е, че това е възрастовата група с най-пресни впечатления от текущото училищно образование. Смущаващото е, че дори и в тази „по-оптимистична” група са разделени поравно онези, които казват „към по-добро” и „към по-лошо”. В по-горните възрастови групи и негативните отговори натежават.
Разбира се в подобни въпроси често се оглежда един по-траен масов скептицизъм по отношение на развитието на различните сектори в страната въобще. Донякъде контрастно на този фон стоят привържениците на ГЕРБ – сред тях, например, по-висок е делът на оптимистите за училищното образование у нас.
Данните показват необходимостта от по-подробно изследване върху образователната система у нас. То би могло да разкрие положителните страни и недостатъците в нея в контекста на пазара на труда и цялостната икономическа ситуация.
Изследването е проведено между 14 и 20 септември, национално представително е и обхваща 1000 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на ББСС „Галъп интернешънъл”  в България от 1992 година.