Позабравеният естраден хит „Боса по асфалта” е доста актуален

Песента „Боса по асфалта” на Росица Кирилова за мнозина вероятно е смътен спомен. Позабравеният естраден хит обаче е доста актуален. Има много поводи, освен хубавото, почти лятно време,  пловдивчани да си го припомнят. Като начало доста нов и гладък като тепсия асфалт се полага по улиците под Тепетата в момента. Пресен пример е източното платно на булевард "Цар Борис III Обединител", което бе пуснато преди дни. С ново покритие могат да се похвалят още улиците „Самара” в „Северен” и „Мадара” в „Централен”. Скоро и район „Южен” ще представи свой кандидат в класацията ремонтираните отсечки. За съжаление имаше малък фалстарт на работата по обновяването на „Христо Ботев”, но 100 процента и на него няма да му се размине. Днес го затварят, а до 6 ноември ще бъде като чисто нов. В същото време „Тракия” се готви да ремонтира улица „Съединение”.

На други места пък възпетият асфалт изчезва. Може героинята от песента от носталгия да се разхожда по "Райко Даскалов". Скоро централната отсечка ще е изцяло покрита с нови цветни плочки. Има обаче и ред други поводи дамата да ходи боса по улицата. Може да е жрица на любовта, която се е събула след полицейската акция, за да не я издаде шума на токчетата й. Или пък някоя лекарка демонстрира революционна антистрес техника на започналото в сряда медицинско изложение в Панаира. Може и да е някоя израелска туристка запазила спомена от екскурзията си под Тепетата. Има обаче и по-мрачна версия. Например героинята може да е някоя социално слаба пловдивчанка, тръгнала да си набави 56-те килограма помощи, принудена от немотията и паркиралите по тротоарите лъскави коли да върви боса по асфалта.  

Която и да е пешеходката обаче по-добре да внимава. Не само от колите, но и заради изнервените до краен предел филибелии зад волана, които тази седмица отново налетяха на бой. Ревнивите пловдивчанки, запалените по кеча хлапета и четириногите също не прощават на погледналите ги накриво минувачи. Междувременно в САЩ вече заменят доларите с усмивки. Курсът вървял 1:1. Затова ако наистина искаме да ги стигнем, ще трябва повече да се усмихване, вместо да се зъбим.