Шотландия, както и Северна Ирландия и Уелс имат свои парламенти и правителства

Европа е бременна. В отличие от гръцката митология - без божията намеса. Събитието е на път да се осъществи като при едноклетъчните - чрез просто делене. Планирано е за есента на 2014 г., а вече е известно дори и името на евентуалното новородено - Шотландия.

С подписаното на 15 октомври споразумение между премиерите на Обединеното кралство Дейвид Камерън и на Шотландия Алекс Салмънд бяха осигурени необходимите правни условия за провеждане на референдум за независимост на Шотландия.
Шотландия, както и Северна Ирландия и Уелс имат свои парламенти и правителства в резултат на т.нар. деволюция, започнала като отговор на кризата в Северна Ирландия и осъществена през 1997 г. Съвсем логично Англия отказа да "деволюира" и е единственият субект на Обединеното кралство без свои органи за самоуправление. Деволюцията, по думите на британския политик и бивш генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън, беше призована "да убие национализма веднъж завинаги". Очевидно той се превърна в поредния известен политик, опроверган от историяTа. Национализмът избуя в Шотландия през последното десетилетие.

Идеята за референдум е водещата политическа теза на спечелилата абсолютно мнозинство на изборите през май 2011 г. Шотландска национална партия. Тогава за пръв път ШНП получи възможност да състави самостоятелно правителство и постави срок за провеждане на референдума за независимост - през есента на 2014 г. За целта обаче бе необходима и договореност с британското правителство - доколкото конституционните промени в Обединеното кралство не са "деволюирани" и за тях се иска и съгласието на Лондон. Нещо, което Камерън даде.
Изборът на периода не е случаен. Мнозина го свързват с отбелязването на 700-годишнината от битката при Банъкбърн (решаваща шотландска победа в първата война за шотландска независимост), а други - с провеждането на Игрите на Британската общност в Шотландия през лятото на 2014 г., където се очаква да се събудят силни патриотични страсти и национална гордост.

"Въпросът за въпроса" на референдума не е само българска грижа. В предложението на Салмънд той звучи така: "Съгласни ли сте Шотландия да бъде независима държава?" Противниците на отделянето контрират, че самото искане на съгласие за отделяне предпоставя отговора, тъй като във въпроса липсва алтернативата.
Не по-малко спорен е и въпросът кой гласува, свързан най-вече с правото на глас на шотландците с постоянно местожителство в другите части на Обединеното кралство. Не случайно ШНП е против тяхното участие в референдума, очаквайки силно "не" от тяхна страна предвид юнионисткото им битие. Впрочем Салмънд вече смята, че е постигнал своята първа победа - възрастта за гласуване да се свали до 16 години и така да се осигури подкрепата на по-радикално настроеното младо поколение.

В политически план съотношението на силите е доста интересно. И трите общобритански партии - Консервативната, Лейбъристката и Либералдемократическата, са против отделянето. Но като изключим лейбъристите, останалите две имат маргинално влияние в Шотландия. На тях им противостои ШНП с подкрепата на местната Зелена партия. Счита се обаче, че до една четвърт от избирателите на самата ШНП могат да гласуват против отделянето. Вече са оформени и двете основни обществени движения: Yes Scotland (Да, Шотландия), водено от ШНП, но получило подкрепата и на редица известни шотландци, включително актьора Шон Конъри; и Better Together (По-добре заедно), обединило в национална коалиция управляващи и опозиция в Обединеното кралство.
Салмънд предвижда след евентуалното отделяне Шотландия да запази британския паунд, членството си в ЕС и в Британската общностІІ. За което често е обвиняван, че иска да промени всичко, без да променя нищо.
В икономически план Шотландия разчита да се превърне във втора Норвегия. От находищата в шотландските териториални води на Северно море се добива 90% от нефта, произвеждан в Обединеното кралство. Идеята приходите от него да остават в Единбърг изглежда доста примамлива, но веднага се поставя въпросът за компенсирането на Лондон за направените до момента огромни инвестиции.

Още по-сложен изглежда въпросът за британското ядрено оръжие - системата "Трайдънт", разположено изцяло в Шотландия - в ядрените хранилища Коулпорт и във военноморската база Фаслейн в залива Клайд. Салмънд вече обяви, че "малка страна като Шотландия с население от малко над 5 милиона няма да търпи оръжия за масово унищожение на своя територия". От друга страна, идеята за преместване на базите се разглежда от експертите като равносилна на отказ на Обединеното кралство от собствени ядрени сили.
Какви са шансовете всичко това да се случи? Социологическите изследвания показват съотношение приблизително 2:1 в полза на оставането на Шотландия в състава на Обединеното кралство. В случай че отговорът на референдума е "да", предвижда се пълна независимост да бъде обявена към 2018 г. Противниците на отделянето пък настояват в случай на негативен отговор Шотландия да няма право на нов референдум в рамките на настоящото поколение, за да не се повтори казусът с поредицата неуспешни гласувания за отделяне от Канада на френскоезичната провинция Квебек (наречени neverendum - от английската дума за никога).
Има всички основания да се смята, че ехидните залагания за това кой ще се разпадне първо - Европейският съюз или някоя от неговите членки, са твърде преждевременни и резултат от пожелателно мислене. Което само по себе си не отговаря на въпроса как Европа ще се справи със силните тенденции към фрагментация, породени от глобализацията и икономическата криза.